Драскулка от септември 2016г.
В първи клас съм вече аз,
а ме плаши всеки:
- Много ще е трудно в клас!
Идват дни нелеки!
Спрете! Чувствам се дори
Капитан Планета.
Стигам с буквите добри
в планини, морета...
В писането цар съм, знам,
рицар - на словата,
смятам, както Батман - сам
си летя с числата.
Сричам, сякаш Спайдърмен
по стена се качва.
Всички се гордейте с мен!
Слава ме очаква!
В първи клас съм вече аз,
а ме плаши всеки:
- Много ще е трудно в клас!
Идват дни нелеки!
Спрете! Чувствам се дори
Капитан Планета.
Стигам с буквите добри
в планини, морета...
В писането цар съм, знам,
рицар - на словата,
смятам, както Батман - сам
си летя с числата.
Сричам, сякаш Спайдърмен
по стена се качва.
Всички се гордейте с мен!
Слава ме очаква!
И нещо от септември 2015 г.
Чуйте ме бе, хора!
Аз съм първолаче!
Радост до простора…
А пък мама плаче:
Толкова задачи!
Как ще ставаш рано?
Сутрин как ще крачиш
с чантата на рамо?
Успокой се, мамо!
Твоето юначе
вече е голямо,
щом е първолаче!
Дългите уроци
ще са много лесни.
Чантата ще бъде
лека като вестник.
Първокласно литвам
аз във първа класа.
Чакат ме, е ясно,
Майкрософт и НАСА!
Чуйте ме бе, хора!
Аз съм първолаче!
Радост до простора…
А пък мама плаче:
Толкова задачи!
Как ще ставаш рано?
Сутрин как ще крачиш
с чантата на рамо?
Успокой се, мамо!
Твоето юначе
вече е голямо,
щом е първолаче!
Дългите уроци
ще са много лесни.
Чантата ще бъде
лека като вестник.
Първокласно литвам
аз във първа класа.
Чакат ме, е ясно,
Майкрософт и НАСА!
А това го театрализирахме с мои деца. Те много ме обгрижваха и ми обещаваха какво ли не. Затова им го посветих... не помня кога, но помня радостта им по време на разучаването и изпълнението. Беше песен, но може и да се изпълни на роли като поемка.
Телефонът ще звънне в тихата стая
и ще чуеш ти глас - тъй познат, но забравен:
- Hello, Mrs! В Америка аз съм!
Я кажи, от какво се нуждаеш?...
А вечер, щом преглеждаш новините,
ти няма да повярваш на очите:
актьори, манекени, банкери, бизнесмени
ще славят на класа любим редиците,
на лекари чудесни, поети най-известни
държала си като деца ръчиците...
- Аз пък тук ще остана, та за твоите внуци
ще помисля навярно и добре ще изуча.
- Адвокат щом ти трябва, ще съм с тебе при нужда.
- С връзки си, не забравяй, даже в Данъчна служба!
А вече след години побеляла
от скука чела, плела и заспала,
звънецът ще те сепне, ще дойдеш ти до прага.
Сърцето ще потрепне - о, чудна изненада!
- Младежите пред тебе ще бъдем ний навярно -
на футболното време звездите най-прославни.
И ще тръгнем забързани за мач в Барселона.
- Мой концерт пък на връщане те очаква и в Лондон...
И световните сцени, стадиони и зали
ще опиват очите ти - толкоз блясък преди не познали.
- От нас ще бъде банковата сметка
за фитнес център, грим, масаж, прическа,
за дрехи най-луксозни на фирми свръх шикозни...
- От нас - подарък - вила яхта, ситроен.
- Ех, как ще си живееш, щом тъй за теб милеят
величия световни (е защо пък не) и бъдещ президент!
Телефонът ще звънне в тихата стая
и ще чуеш ти глас - тъй познат, но забравен:
- Hello, Mrs! В Америка аз съм!
Я кажи, от какво се нуждаеш?...
А вечер, щом преглеждаш новините,
ти няма да повярваш на очите:
актьори, манекени, банкери, бизнесмени
ще славят на класа любим редиците,
на лекари чудесни, поети най-известни
държала си като деца ръчиците...
- Аз пък тук ще остана, та за твоите внуци
ще помисля навярно и добре ще изуча.
- Адвокат щом ти трябва, ще съм с тебе при нужда.
- С връзки си, не забравяй, даже в Данъчна служба!
А вече след години побеляла
от скука чела, плела и заспала,
звънецът ще те сепне, ще дойдеш ти до прага.
Сърцето ще потрепне - о, чудна изненада!
- Младежите пред тебе ще бъдем ний навярно -
на футболното време звездите най-прославни.
И ще тръгнем забързани за мач в Барселона.
- Мой концерт пък на връщане те очаква и в Лондон...
И световните сцени, стадиони и зали
ще опиват очите ти - толкоз блясък преди не познали.
- От нас ще бъде банковата сметка
за фитнес център, грим, масаж, прическа,
за дрехи най-луксозни на фирми свръх шикозни...
- От нас - подарък - вила яхта, ситроен.
- Ех, как ще си живееш, щом тъй за теб милеят
величия световни (е защо пък не) и бъдещ президент!
Подходящо за край на учебната година в 4. клас. Куплети 9 и 10 направих с по-лека ритмична стъпка за двете си деца със СОП.
1.
Тръгнахме с радост, почнахме с песен
в чакана, празнична, приказна есен.
Мънички бяхме, но с чанти големи
влязохме в клас от мечти окрилени.
2.
Спретнати, умни, за знания нови
всички с желание бяхме готови.
С обич наричахме свойто училище:
„Свят чуден”, не…свое мъчилище.
3.
Заедно сричахме палави срички,
пишехме точки, тирета, чертички.
Топката ритахме смешно с крачета,
падахме, белихме лакти, нослета…
4.
Бяхме такива добрички, старателни,
малко послушни, но изобретателни.
Щом ни се скарат - сълзите не спираха,
че за похвали сърцата напираха.
5.
Думите първи, плюс или равно
пишехме бавно, но чисто и вярно.
Грешки поправяхме с тънки гласчета -
малки момичета с малки момчета…
6.
Ставахме знаещи, можещи, силни.
И по характер израствахме стилни.
Щом ни се карат- тогава си траем.
После си правим каквото си знаем.
7.
Често домашни да пишем забравяхме,
че пред таблета се заседявахме.
Дълги уроци насила четяхме.
Ала навън НЕ насила играхме.
8.
Трудни неравенства, куп уравнения
се превръщаха в земетресения
в нашите умни, но морни главици.
Дайте ни пакости- там сме умници!
9.
Диктовка пак направих,
но трудно май се справих.
Кога ще поиграя,
тъй както аз си зная?
10.
За гъби, руди чудни
в уроци дълги, трудни
чета,... но все заспивам...
И пак не ги разбирам.
11.
Нотите трудни в съня ми нахлуват,
като магнитни бури бушуват.
Щом се събудя, си обещавам
да ги науча, но… после забравям.
12.
Страшни контролни, когато ни даваха,
дузина вратове се удължаваха
насам-натам потайно да поглеждат,
очите се извъртат и оглеждат…
13.
Но помощ нийде взорът не открива,
виж- всеки пъшка и ръце потрива.
Че ред през ред урока снощи сричал.
Но повече към FOX KIDS е надничал.
14.
А госпожата казва, че косите
от нас й побелели - те, горките.
Но туй е знак, че с обич пролетта
докосва я чрез детската ръка.
15.
Обаче мигом забележки нови
разцъфват пак в бележника готови
те вкъщи пролетта ни да смразят
и с ново наказание да ни сразят.
16.
Да, доста белички тука направихме.
Доброто помним, лошото забравихме.
И четири години в смях отминаха,
изпитвания, тестове преминаха.
17.
С усмивка и надежда продължаваме.
По чиновете спомени оставяме.
Напред със птиците и вятъра летим
и пети клас, повярвайте, ще покорим!
М. май 2010г.
1.
Тръгнахме с радост, почнахме с песен
в чакана, празнична, приказна есен.
Мънички бяхме, но с чанти големи
влязохме в клас от мечти окрилени.
2.
Спретнати, умни, за знания нови
всички с желание бяхме готови.
С обич наричахме свойто училище:
„Свят чуден”, не…свое мъчилище.
3.
Заедно сричахме палави срички,
пишехме точки, тирета, чертички.
Топката ритахме смешно с крачета,
падахме, белихме лакти, нослета…
4.
Бяхме такива добрички, старателни,
малко послушни, но изобретателни.
Щом ни се скарат - сълзите не спираха,
че за похвали сърцата напираха.
5.
Думите първи, плюс или равно
пишехме бавно, но чисто и вярно.
Грешки поправяхме с тънки гласчета -
малки момичета с малки момчета…
6.
Ставахме знаещи, можещи, силни.
И по характер израствахме стилни.
Щом ни се карат- тогава си траем.
После си правим каквото си знаем.
7.
Често домашни да пишем забравяхме,
че пред таблета се заседявахме.
Дълги уроци насила четяхме.
Ала навън НЕ насила играхме.
8.
Трудни неравенства, куп уравнения
се превръщаха в земетресения
в нашите умни, но морни главици.
Дайте ни пакости- там сме умници!
9.
Диктовка пак направих,
но трудно май се справих.
Кога ще поиграя,
тъй както аз си зная?
10.
За гъби, руди чудни
в уроци дълги, трудни
чета,... но все заспивам...
И пак не ги разбирам.
11.
Нотите трудни в съня ми нахлуват,
като магнитни бури бушуват.
Щом се събудя, си обещавам
да ги науча, но… после забравям.
12.
Страшни контролни, когато ни даваха,
дузина вратове се удължаваха
насам-натам потайно да поглеждат,
очите се извъртат и оглеждат…
13.
Но помощ нийде взорът не открива,
виж- всеки пъшка и ръце потрива.
Че ред през ред урока снощи сричал.
Но повече към FOX KIDS е надничал.
14.
А госпожата казва, че косите
от нас й побелели - те, горките.
Но туй е знак, че с обич пролетта
докосва я чрез детската ръка.
15.
Обаче мигом забележки нови
разцъфват пак в бележника готови
те вкъщи пролетта ни да смразят
и с ново наказание да ни сразят.
16.
Да, доста белички тука направихме.
Доброто помним, лошото забравихме.
И четири години в смях отминаха,
изпитвания, тестове преминаха.
17.
С усмивка и надежда продължаваме.
По чиновете спомени оставяме.
Напред със птиците и вятъра летим
и пети клас, повярвайте, ще покорим!
М. май 2010г.
И нещо за празниците Коледа и Великден
Коледа
1.
- Чуйте, Коледа пристига! -
дядо весело намига.
Вкъщи всички ни покани,
на трапезата събра ни,
че в дома е най-голям,
домакинът ще е, знам.
2.
Рано-рано отзарана
баба с празнична премяна
топла питка ни изпече.
Бòговица я нарече.
Вътре скрила е парата -
радост тя е за децата.
3
Коледните сладки вкусни –
дар от майстори изкусни –
каките ми и от мама,
на трапезата голяма
грейнаха като звездички.
О-о-о, ще ги опитам всички!
4.
Двама с татко пак в гората
днес избрахме и елхата.
После с бялата шейна
я занесохме в дома.
Цялото семейство ахна
Мурджо скокна, с лапа махна.
5.
В стаята я внесе татко.
Място й приготви батко.
Сложихме я посредата.
Украсихме я в позлата
и в гирлянди от сребро
с кученцето ни добро.
6.
Най-отгоре на елхата
аз поставих й звездата.
че в семейството едничка,
вижте, май съм най-мънùчка.
А елхичката прекрасна
светна като цвете ясно.
7
В нея вперили очички
дружно стиснахме ръчички.
Песен весело запяхме,
даже в танц се завъртяхме.
До семейството Писана,
с Мурджо хванаха се двама.
8.
После сложи на софрата.
баба питката с парàта.
Първото парче остави
пред иконата за здраве.
и помоли се да има
силна и добра година.
9
Мама ястия донесе -
чушки, боб и ядки пресни,
зеленчуци, плодове…
Всички хапваме добре.
Бъдни вечер е – постùм.
Утре ще се облажим.
10.
Мене падна се парàта!
скрита в питката богата,
значи в цялата година
ще съм здрав и за двамина,
още ще съм най-честит.
силен, мъдър, духовит.
11. Апчиху-у-у!
Първи кихнах тука аз -
първо агънце тогаз
мене вече се полага,
Ех, какъв съм юначага!
С него двама ще играем,
както само ний си знаем!
12
Орехчето счупих вече.
Вижда се и отдалече:
ядката е цяла, здрава-
златна, хрупкава, корава.
Ще порасна силен, знам,
и от батко по-голям!
13
Бъдник в пещника догаря…
А отвънка коледари
идват с песен на уста
да ни донесат вестта,
че доброто се роди
всички да благослови.
Коледари:
14.
Колкото листа в гората,
толкоз радост за децата.
Колкото цветя в полята
толкоз жито по нивята!
Нека в този дом пребъде!
Кажете дружина: Да бъде!
15
Колкото звезди в небето,
толкоз радости в сърцето!
Колко е в море водата,
толкова имот в ръката!
Нека в този дом пребъде!
Кажете дружина: Да бъде!
15
Пълни кошери, хамбари,
бели агънца в кошари!
Много плодове, пшеница,
пълни стаи със дечица!
Нека в този дом пребъде!
Кажете дружина: Да бъде!
16
Да сме здрави и игриви,
в изобилие щастливи
всеки ден, чак догодина,
догодина, до амина!
Нека този дом пребъде!
Кажете дружина: Да бъде!
Стопанка (баба или майка):
17
Заповядайте, момчета,
дарове за цяла чета:
По кравай и по колàче,
по жълтица на юначе.
И със здраве си вървете!
Догодина пак дойдèте!
18
Сега е полунощ. Небето се отваря.
Звън коледен лети и ни повтаря:
Роди се светлината на земята!
Настана времето на чудесата.
19.
И кой препуска в тъмнината?
Най-чаканият от децата
добрият старец в този час
е тук!
- Добре дошъл при нас!
ЗВЪН ВЕЛИКДЕНСКИ
Звън камбанен се разнесе
в градове и над селца.
Пъстър празник ни донесе.
- Тичайте навън деца!
Всички са щастливи, вижте-
с грейнали лица, очи…
Обичта като огнище
светва с милион лъчи.
Звън великденски, чудесен
с дъх на топъл козунак,
на яйце-бораче с песен
възкреси доброто пак.
Има го в учебника за 2. клас на ИК "Анубис" и като песен по музика и аранжимент на доц. д-р Стефан Русков (страхотно!)
…………………………………………………………………………………………………………………………
УРОК С БОИЧКИ
Петьо учи своята сестра за Великден с весела игра:
- Лазар ни донесе яйчицата, че Великден чука на вратата.
Давам ти урок с боички – тук съм ги приготвил всички.
Да си здрава, силна (като мен), първото яйце е с цвят червен.
На челото й чертае кръстче от червената боичка с пръстче.
- Второто ще е като тревата - да са весели, усмихнати децата.
Бързо маже малката ръчичка Петьо със зелената боичка.
После оцветява й нослето в синичко като небето.
Маже в жълто двете коленца - блесват сякаш са слънца.
И накрая оцвети с боички живо яйчице -
сестричка.
Коледа
1.
- Чуйте, Коледа пристига! -
дядо весело намига.
Вкъщи всички ни покани,
на трапезата събра ни,
че в дома е най-голям,
домакинът ще е, знам.
2.
Рано-рано отзарана
баба с празнична премяна
топла питка ни изпече.
Бòговица я нарече.
Вътре скрила е парата -
радост тя е за децата.
3
Коледните сладки вкусни –
дар от майстори изкусни –
каките ми и от мама,
на трапезата голяма
грейнаха като звездички.
О-о-о, ще ги опитам всички!
4.
Двама с татко пак в гората
днес избрахме и елхата.
После с бялата шейна
я занесохме в дома.
Цялото семейство ахна
Мурджо скокна, с лапа махна.
5.
В стаята я внесе татко.
Място й приготви батко.
Сложихме я посредата.
Украсихме я в позлата
и в гирлянди от сребро
с кученцето ни добро.
6.
Най-отгоре на елхата
аз поставих й звездата.
че в семейството едничка,
вижте, май съм най-мънùчка.
А елхичката прекрасна
светна като цвете ясно.
7
В нея вперили очички
дружно стиснахме ръчички.
Песен весело запяхме,
даже в танц се завъртяхме.
До семейството Писана,
с Мурджо хванаха се двама.
8.
После сложи на софрата.
баба питката с парàта.
Първото парче остави
пред иконата за здраве.
и помоли се да има
силна и добра година.
9
Мама ястия донесе -
чушки, боб и ядки пресни,
зеленчуци, плодове…
Всички хапваме добре.
Бъдни вечер е – постùм.
Утре ще се облажим.
10.
Мене падна се парàта!
скрита в питката богата,
значи в цялата година
ще съм здрав и за двамина,
още ще съм най-честит.
силен, мъдър, духовит.
11. Апчиху-у-у!
Първи кихнах тука аз -
първо агънце тогаз
мене вече се полага,
Ех, какъв съм юначага!
С него двама ще играем,
както само ний си знаем!
12
Орехчето счупих вече.
Вижда се и отдалече:
ядката е цяла, здрава-
златна, хрупкава, корава.
Ще порасна силен, знам,
и от батко по-голям!
13
Бъдник в пещника догаря…
А отвънка коледари
идват с песен на уста
да ни донесат вестта,
че доброто се роди
всички да благослови.
Коледари:
14.
Колкото листа в гората,
толкоз радост за децата.
Колкото цветя в полята
толкоз жито по нивята!
Нека в този дом пребъде!
Кажете дружина: Да бъде!
15
Колкото звезди в небето,
толкоз радости в сърцето!
Колко е в море водата,
толкова имот в ръката!
Нека в този дом пребъде!
Кажете дружина: Да бъде!
15
Пълни кошери, хамбари,
бели агънца в кошари!
Много плодове, пшеница,
пълни стаи със дечица!
Нека в този дом пребъде!
Кажете дружина: Да бъде!
16
Да сме здрави и игриви,
в изобилие щастливи
всеки ден, чак догодина,
догодина, до амина!
Нека този дом пребъде!
Кажете дружина: Да бъде!
Стопанка (баба или майка):
17
Заповядайте, момчета,
дарове за цяла чета:
По кравай и по колàче,
по жълтица на юначе.
И със здраве си вървете!
Догодина пак дойдèте!
18
Сега е полунощ. Небето се отваря.
Звън коледен лети и ни повтаря:
Роди се светлината на земята!
Настана времето на чудесата.
19.
И кой препуска в тъмнината?
Най-чаканият от децата
добрият старец в този час
е тук!
- Добре дошъл при нас!
ЗВЪН ВЕЛИКДЕНСКИ
Звън камбанен се разнесе
в градове и над селца.
Пъстър празник ни донесе.
- Тичайте навън деца!
Всички са щастливи, вижте-
с грейнали лица, очи…
Обичта като огнище
светва с милион лъчи.
Звън великденски, чудесен
с дъх на топъл козунак,
на яйце-бораче с песен
възкреси доброто пак.
Има го в учебника за 2. клас на ИК "Анубис" и като песен по музика и аранжимент на доц. д-р Стефан Русков (страхотно!)
…………………………………………………………………………………………………………………………
УРОК С БОИЧКИ
Петьо учи своята сестра за Великден с весела игра:
- Лазар ни донесе яйчицата, че Великден чука на вратата.
Давам ти урок с боички – тук съм ги приготвил всички.
Да си здрава, силна (като мен), първото яйце е с цвят червен.
На челото й чертае кръстче от червената боичка с пръстче.
- Второто ще е като тревата - да са весели, усмихнати децата.
Бързо маже малката ръчичка Петьо със зелената боичка.
После оцветява й нослето в синичко като небето.
Маже в жълто двете коленца - блесват сякаш са слънца.
И накрая оцвети с боички живо яйчице -
сестричка.
Чтобы изменить, нажмите здесь.
С благодарност и обич към моята безценна приятелка и изключително талантлив учител Злати Чардакова за прекрасния клип!
Чудесният клип е на моята колега и приятел Диди. Благодаря, мила Диди!
Текстът:
Най- хубавото /стихотворен вариант/ Нявга живели в прекрасен дворец старец с една дъщеря: таткото бил най-прославен мъдрец, тя тъй щастлива била. Расло момичето като врабче в стаи прекрасни, безброй. Ала едничка със златно ключе вечно заключвал я той. - Тате, пусни ме да вляза и там моля те, само за час! Най-ценното скрил си от мен, вече знам. Нека го видя и аз! Рано е, дъще, не може сега. Малка си, щом порастеш в чудната стая ще влезеш сама, тайната ще разбереш. Расло момичето ден подир ден… Станало чудна мома. Дал й бащата щастлив, възхитен ключа от тая врата. Хукнала с радост. Но вместо пари, злато и скъпи неща, имало маса сред голи стени- с хурка и книга една. - Тате, защо ме излъга, защо? Толкоз години мечтах! Нямаше накити, дрехи, сребро… Хурка и книга видях! Най-ценното, дъще, днес ти откри: хурката - туй е трудът, книгата - знание, свят с добрини. С ум и труд - твой е светът! септември 2002г. |
Дядовата ръкавичка…т. е. книжка от Елин Пелин
/Един съвременен прочит от Розалина Паскалева/
Тръгнал дядо за Златици, изгубил… не ръкавица.
Рано-рано сутрината купил книжка на децата: внучетата си игриви, любознателни, бъбриви. Тъй заръчала му баба – книжка новичка и здрава и с картинки, залъгалки, че да сричат внучки малки. Сложил книжката в торбата и потеглил през гората към града на свойте внуци. Слушал птичи сладки звуци. Ала драка закачила в миг торбата и пробила дупчица една накрая… Книжката пък – то се знае, се търкулнала горката неусетно на земята. Дядото – той нищо не разбрал. Ни чул, даже ни видял. Продължавал през гората с празната торба в ръката.
Там играла на поляна малка мишчица Гризана, книжка нова тя видяла и към нея дотърчала.
Ей го морен и подплашен тича Зайо от горица. Вижда той от пътя прашен книжка с хубава корица.
- Кой под книжката се гуши? – пита Зайо дългоуши…
- Аз съм мъничка Гризана. Кой си ти, че страх ме хвана?
-Аз съм Зайо Средногорски и обичам думи хорски – каза Зайо боязливо и попита предпазливо. – Може ли до теб да сричам? Книжки много аз обичам!
- Да, самичка ми е скучно! – рече Гризла благозвучно.
Подир малко иде Лиса. То без нея где ли бива? Насред пътя се курдиса и лукаво се подсмива.
- Кой под таз дебела сянка срича с новата читанка?
- Мишка мъничка гризлива тук чете и си почива. Зайо Байо Средногорски, че обича думи хорски. Ами ваша милост кой е и защо ни безпокóи?
- Аз съм златната лисица. Може ли при вас да седна, че голяма съм умница?
- Сядай, вече сме мнозина, но нали си ни роднина!
Тръгна Вълчо от гората по работа към селата. Спира той на пътя прашен– любопитен и безстрашен. Ето, книжката съглежда, да подуши се навежда. Но усеща – нещо става и запитва той тогава:
- Кой чете тук сред гората от таз книжка за децата ?
- Мишка мъничка гризлива тук чете и си почива. Зайо Байо Средногорски, че обича думи хорски. Още златната лисица, че в гората е умница. Ами ваша милост кой е и защо ни безпокóи?
- Аз съм Вълчо от Балкана, гост желая да ви стана, че ще бъда в пети клас тази есен вече аз …
- Браво! Че кога порасна? Сядай, нищо че е тясно. Ставаме сега мнозина, но нали си ни роднина!
Подир малко всички сещат цяла земя разлюляна иде рошава Мецана. Къмто книжката надниква и юнашки се провиква:
- Що щете тук, кажете! И какво сега четете?
- Мишка мъничка гризлива тук чете и си почива. Зайо Байо Средногорски, че обича думи хорски. Още златната лисица, че в гората е умница. Кумчо Вълчо – то е ясно, че се готвя петокласно. Ами ваша милост кой е и защо ни безпокóи?
- Аз умница съм засмяна, гост желая да ви стана.
- Сядай, май сме тук мнозина, но нали си ни роднина!
Събрали се те другарски, разположили се царски – там, пред книжката на друма и отворили си дума. Сричали и си четели, даже весело запели. Скоро дядо се завърнал, че гората преобърнал. Книжката, ако не намери, баба с кремък ще го дере, че за внучетата малки няма нови залъгалки… И вървейки, и кашлейки, насред пътя той се спира и душата му примира, сърце му се разтреперва – гледа, гледа и не верва. Ето книжката, над нея миша глава се сивее и Лисана се усмихва, Кумчо Вълчо пък притихва, че Мецана сладко срича – нова приказка изрича.
- Какво мислиш бре, човече! – дядо сам на себе рече. И потърка си ръцете…, па похвали ги, потрети… Вечерта в града го срещат внуците му и посрещат горска весела дружина… Ето, вижте след година: Мишчицата с очилата все чете тя на децата. Зайко с приказка заспива. Лиска с чантата отива сутрин, щом избий звънчето, да се учи там, където е отличник в пети клас Вълчо. Той пък с нежен глас Меца често наставлява почерка да подобрява ...
Тъй в приятелство красиво и до днес в игри, щастливо си живеят днес дечица с животинки ученици. Всеки учи, знае, може. Дядото не се тревожи. И засмян дори до уши, той лулата си… не пуши, че живее здравословно – спорт, разходки, най-редовно хапва плод и зеленчуци по съвет на свойте внуци.
Вечер с книжчица в ръката и напук на новината, че в компютърния век на модерния човек книги не четат децата, дядо сбира си родата и започва да чете. Продължава ту дете, ту мишлето, ту Мецана, Вълчо, Зайко и Лисана ... Бабата се просълзява и на глас си помечтава:
-„ Дядовата ръчавичка” – тази приказка на всички тъй известна, интересна чудото да сътвори и да пожелаеш ти до компютърната мишка да застане книжка: дядовата, мамината, татковата … твоята си книжка – както искаш ще я наречеш. Важното е, че четеш.
ЛЕГЕНДА ЗА МАРТЕНИЧКАТА
/СТИХОТВОРЕН ВАРИАНТ/
I разказвач: Още от далечни времена
мартеничката при нас дошла…
Гълъбчето: Нявга бяло гълъбче едно
в небосвода литнало с писмо.
Аспарух: Бил изпратил го юнак
на сестричката си в знак,
че открил е най-подир къде
Новата България да създаде.
II разказвач: Закачил на птичето краче
писъмцето с беличко кончè.
Но крачето вражеска стрела
наранила бързо за беда.
I разказвач: Кръв потекла, но по пътя свой
пак летял крилатият герой.
Мартеничката: А конецът станал бял-червен…
Първи март бил този ден.
Хуба: Трепетно очаквала вестта
на юнака малката сестра.
Гълъбчето: Гълъбчето с болното краче
кацнало на нейните ръце.
II разказвач: Тя прочела чудното писмо
и помислила за миг, че то
оцветено е така,
за да носи радостта.
Хуба: На кончèто казала тогаз:
-Мартеничка ще ти викам аз!
II разказвач: После хукнала към брата свой-
Аспарух - хан български бил той…
Аспарух: С мартенички кичил в тоя ден-
да е смел народът и сплотен…
II разказвач: Тъй от първи март чак досега
България я има на света.
Мартеничката: И за българина цвят червен
знак е, че растеш ти - здрав, калèн.
А да имаш светъл лик, сърце
ти желае бялото кончè.
I разказвач: Оттогава чак до днес
Гълъбчето: в този ден празнува с чест
Аспарух: моята прославена страна,
Мартеничката: моята България -
Хуба: изстрадала, но горда
Всички: и в света една.
Розалина Паскалева 2003 г.
Червената шапчица
/ Един съвременен прочит от Розалина Паскалева /
Участници: Разказвачи
Червената шапчица
Вълкът
Бабата
Ловецът
Ловджийката
Учителката
Класът от ученици – символно; При ограничен състав разказвачите изпълняват тази роля.
Декор: Дом с полянка и горичка, в далечината- училище
Разказвач I:
Живяло някога едно момиченце от първи клас-
такова: най-обикновено като мен и вас.
Но вместо панделки и ленти по главата си
то носело червена шапчица.
Разказвач II:
- Червена шапчице! - му викали съседите.
А после и приятелите, братовчедите…
Така детето с новото си име свикнало.
И даже взело, че си го обикнало.
Разказвач III:
Но скоро свършвала учебната година.
Момичето на всеки свой роднина
подаръци приготвило то – важни и практически
и казано накратко – ученически.
Разказвач I:
За татко - безпогрешен тест по математика, /показва/
на дядо - куп задачки по граматика,
за мама - вярна и безупречна диктовка,
на батко- сувенир- красива птицечовка.
Разказвач II:
И радост тъй нечувана за малкото сестриче -
то имало си вече новичко терличе.
Дори подаръци получили съседите -
нали измислили му името те с братовчедите.
Разказвач III:
Но имало си баба - сам-самичка тя,
живеела накрая на горичката.
Момичето решило и при нея да отиде,
подаръче да й даде и да я види,
че бабата на този ден празнувала:
учителка била преди и се вълнувала.
Във Fasebook пак градинката подреждала,
но често през прозорчето поглеждала.
Разказвач I:
Момиченцето с мама се сбогувало,
поело през гората и не се страхувало.
Но скоро злият вълк го там настигнал.
Препречил пътя му. И хитро му намигнал:
Вълкът:
Ау-у! Мъничка Червена шапчице, здравей !
Недей да плачеш! Ей, недей!
Аз вълк добър съм! Твой приятел!
На всички баби - верен почитател! /поклон/
Червената шапчица: Но мама ми е казвала, че ти си зъл и страшен!
Вълкът: О-о-о! Туй лъжа е най-коварна и ужасна!
Червената шапчица: И няма ли със мене да закусиш?
Вълкът: Разбира се, че не! Защо се мусиш?
Червената шапчица: От страх навярно е! Не зная да ти вярвам ли!
Вълкът: Гаранция ти давам! Да, повярвай ми!
А ти къде си тръгнала тъдява?
Червената шапчица: Реших да видя как е баба.
Вълкът: И тя живее тук самичка?!
Червената шапчица: Да, там до таз горичка!
Ти знаеш ли отгде да мина по-направо,
че с теб забавих се, а закъснявам?
Оттук в училище отивам.
Днес тържеството аз откривам.
Вълкът: Разбира се, че знам!
Хвани ей таз пътечка.
И даже да вървиш полечка,
набързо ще си там!...
/Към публиката злорадо./
А аз: Ам- ам!...
И с баба си в корема ще ми паднеш!
Червената шапчица: Не чух накрая, Вълчо, що ми каза!
Вълкът: Побързай, викам ти, че закъсняваш!
Червената шапчица: Благодаря, приятелю! И сбогом! /Тръгва си./
Вълкът: Довиждане, обяд мой превъзходен! /Към публиката. /
Ям деца и баби ям!
Злият вълк съм- Калоян!
Разказвач II:
Тъй тръгнало момичето по пътя обиколен.
Хитрецът вълк - и гладен, и доволен
до бабината къща пръв пристигнал.
Злорадо сам на себе си намигнал:
Вълкът: / С груб глас/
Ей, отвори веднага!
Отваряй, да не се налага
да ти се случи случка!
О-о! Сбърках! /престорено с тънък глас/
Бабо, аз съм твойта внучка!
Бабата:
О-о, майчице, вълкът!
Навярно идва той за мене-
като в онази приказка
за шапчица Червена!
Момент! И кой там в приказката
справя се с вълка?
О, да! Ловецът!
Бързо ще му позвъня!
Къде се дяна този GSМ?
От страх обърках се съвсем!
Във скайпа влизам инкогнùто,
така от всеки враг ще бъда скрита!...
Ловецо, помощ!
Вълк пред къщата ми вън стои!
Ела веднага с пушката и го гръмни!
/Появява се ловецът с лаптоп и кърпа на челото/
Ловецът:
Ох, съжалявам много, мила бабо!
Тресе ме треска, дишам слабо.
Не мога от леглото да се вдигна,
та камо ли при тебе да пристигна! / Показва термометър- 40° /
Но свой заместник бързо ще изпратя –
страшилище на вълците в гората.
И няма като мене той ангина.
Изпращам ти… ловджийката Кристина!
/На музикален фон пристига с весел танц ловджийката с пушка на рамо. Застава гордо зад вълка/
Ловджийката:
Ръцете горе! Мирно стой!
Нервирана съм за неща безброй!
В училището има представление,
а аз съм тука зарад твойто престъпление!
Но празненството няма да изпусна,
а после пак в затвора ще те друсна! /бута го напред/
Вълкът: Ох, по-леко, че боли!
Ловджийката: Мирувай и мълчи!
В училището с теб ще идем.
Там тихо до портала ще скрием.
Ще видим веселото представление…
А после…в полицейското ни управление!
/В този момент влиза Червената шапчица. Учудено първо към вълка/
Червената шапчица:
Приятелю?! О, бабичко!
Що става тук, кажете?
Бабата: Приятелят ти днес конците май оплете…
Ловджийката: Приятел ли? Разбойник е, но днес се хвана
на две пре-смели дами във капана!
Бабата: Ела, по пътя всичко ще ти кажа.
За страшния му план ще ти разкажа! / Тръгват към училището./
Разказвач III:
В училище вълкът отишъл не по своя воля.
Но празник толкова красив видял!
Децата пеели, танцували на воля.
В свят - нов, прекрасен той се озовал.
Разказвач I:
И трогнат бил вълкът дълбоко до сърцето!
Приискало му се така да пее, да реди куплети!
Отишъл, коленичил той пред госпожата.
В молба сълзите вълчи си изплакал.
Да учи в клас при нея той желаел…
А тя децата на съвет събрала.
Те спорили, умували…
И най-подир решили:
простили му и в своя клас го зачислили!
Учителката рекла му тогава:
Учителката:
В училище добър ще станеш ти!
На знания, обноски ще те приучавам!
Затуй труди се много и учи!
На чина ще мируваш - кротък и прилежен -
на малката Червена шапчица другар.
Ще бъдеш с нея най-внимателен и нежен!
Не слушаш ли - и двойка, и шамар!!!
С децата ще си мил, учтив, приятел!
И вече баби няма да ядеш!
На библиотеката записвам те читател.
И книгите от списъка да прочетеш! /Връчват му куп дебели книги./
Всички излизат. Появява се надпис: След една година
Влизат деца, които играят или танцуват. А след тях вълкът с цветя, за ръка с Червената шапчица.
Разказвач II:
Така в училище вълкът се променил.
На всички ни поуката е ясна:
Не само козината, нравът си сменил
чрез знание, с приятели прекрасни.
Музикален фон. Излизат всички участници. Вълкът раздава цветя на тях и някои зрители.
Розалина Паскалева 2008 г.
/ Един съвременен прочит от Розалина Паскалева /
Участници: Разказвачи
Червената шапчица
Вълкът
Бабата
Ловецът
Ловджийката
Учителката
Класът от ученици – символно; При ограничен състав разказвачите изпълняват тази роля.
Декор: Дом с полянка и горичка, в далечината- училище
Разказвач I:
Живяло някога едно момиченце от първи клас-
такова: най-обикновено като мен и вас.
Но вместо панделки и ленти по главата си
то носело червена шапчица.
Разказвач II:
- Червена шапчице! - му викали съседите.
А после и приятелите, братовчедите…
Така детето с новото си име свикнало.
И даже взело, че си го обикнало.
Разказвач III:
Но скоро свършвала учебната година.
Момичето на всеки свой роднина
подаръци приготвило то – важни и практически
и казано накратко – ученически.
Разказвач I:
За татко - безпогрешен тест по математика, /показва/
на дядо - куп задачки по граматика,
за мама - вярна и безупречна диктовка,
на батко- сувенир- красива птицечовка.
Разказвач II:
И радост тъй нечувана за малкото сестриче -
то имало си вече новичко терличе.
Дори подаръци получили съседите -
нали измислили му името те с братовчедите.
Разказвач III:
Но имало си баба - сам-самичка тя,
живеела накрая на горичката.
Момичето решило и при нея да отиде,
подаръче да й даде и да я види,
че бабата на този ден празнувала:
учителка била преди и се вълнувала.
Във Fasebook пак градинката подреждала,
но често през прозорчето поглеждала.
Разказвач I:
Момиченцето с мама се сбогувало,
поело през гората и не се страхувало.
Но скоро злият вълк го там настигнал.
Препречил пътя му. И хитро му намигнал:
Вълкът:
Ау-у! Мъничка Червена шапчице, здравей !
Недей да плачеш! Ей, недей!
Аз вълк добър съм! Твой приятел!
На всички баби - верен почитател! /поклон/
Червената шапчица: Но мама ми е казвала, че ти си зъл и страшен!
Вълкът: О-о-о! Туй лъжа е най-коварна и ужасна!
Червената шапчица: И няма ли със мене да закусиш?
Вълкът: Разбира се, че не! Защо се мусиш?
Червената шапчица: От страх навярно е! Не зная да ти вярвам ли!
Вълкът: Гаранция ти давам! Да, повярвай ми!
А ти къде си тръгнала тъдява?
Червената шапчица: Реших да видя как е баба.
Вълкът: И тя живее тук самичка?!
Червената шапчица: Да, там до таз горичка!
Ти знаеш ли отгде да мина по-направо,
че с теб забавих се, а закъснявам?
Оттук в училище отивам.
Днес тържеството аз откривам.
Вълкът: Разбира се, че знам!
Хвани ей таз пътечка.
И даже да вървиш полечка,
набързо ще си там!...
/Към публиката злорадо./
А аз: Ам- ам!...
И с баба си в корема ще ми паднеш!
Червената шапчица: Не чух накрая, Вълчо, що ми каза!
Вълкът: Побързай, викам ти, че закъсняваш!
Червената шапчица: Благодаря, приятелю! И сбогом! /Тръгва си./
Вълкът: Довиждане, обяд мой превъзходен! /Към публиката. /
Ям деца и баби ям!
Злият вълк съм- Калоян!
Разказвач II:
Тъй тръгнало момичето по пътя обиколен.
Хитрецът вълк - и гладен, и доволен
до бабината къща пръв пристигнал.
Злорадо сам на себе си намигнал:
Вълкът: / С груб глас/
Ей, отвори веднага!
Отваряй, да не се налага
да ти се случи случка!
О-о! Сбърках! /престорено с тънък глас/
Бабо, аз съм твойта внучка!
Бабата:
О-о, майчице, вълкът!
Навярно идва той за мене-
като в онази приказка
за шапчица Червена!
Момент! И кой там в приказката
справя се с вълка?
О, да! Ловецът!
Бързо ще му позвъня!
Къде се дяна този GSМ?
От страх обърках се съвсем!
Във скайпа влизам инкогнùто,
така от всеки враг ще бъда скрита!...
Ловецо, помощ!
Вълк пред къщата ми вън стои!
Ела веднага с пушката и го гръмни!
/Появява се ловецът с лаптоп и кърпа на челото/
Ловецът:
Ох, съжалявам много, мила бабо!
Тресе ме треска, дишам слабо.
Не мога от леглото да се вдигна,
та камо ли при тебе да пристигна! / Показва термометър- 40° /
Но свой заместник бързо ще изпратя –
страшилище на вълците в гората.
И няма като мене той ангина.
Изпращам ти… ловджийката Кристина!
/На музикален фон пристига с весел танц ловджийката с пушка на рамо. Застава гордо зад вълка/
Ловджийката:
Ръцете горе! Мирно стой!
Нервирана съм за неща безброй!
В училището има представление,
а аз съм тука зарад твойто престъпление!
Но празненството няма да изпусна,
а после пак в затвора ще те друсна! /бута го напред/
Вълкът: Ох, по-леко, че боли!
Ловджийката: Мирувай и мълчи!
В училището с теб ще идем.
Там тихо до портала ще скрием.
Ще видим веселото представление…
А после…в полицейското ни управление!
/В този момент влиза Червената шапчица. Учудено първо към вълка/
Червената шапчица:
Приятелю?! О, бабичко!
Що става тук, кажете?
Бабата: Приятелят ти днес конците май оплете…
Ловджийката: Приятел ли? Разбойник е, но днес се хвана
на две пре-смели дами във капана!
Бабата: Ела, по пътя всичко ще ти кажа.
За страшния му план ще ти разкажа! / Тръгват към училището./
Разказвач III:
В училище вълкът отишъл не по своя воля.
Но празник толкова красив видял!
Децата пеели, танцували на воля.
В свят - нов, прекрасен той се озовал.
Разказвач I:
И трогнат бил вълкът дълбоко до сърцето!
Приискало му се така да пее, да реди куплети!
Отишъл, коленичил той пред госпожата.
В молба сълзите вълчи си изплакал.
Да учи в клас при нея той желаел…
А тя децата на съвет събрала.
Те спорили, умували…
И най-подир решили:
простили му и в своя клас го зачислили!
Учителката рекла му тогава:
Учителката:
В училище добър ще станеш ти!
На знания, обноски ще те приучавам!
Затуй труди се много и учи!
На чина ще мируваш - кротък и прилежен -
на малката Червена шапчица другар.
Ще бъдеш с нея най-внимателен и нежен!
Не слушаш ли - и двойка, и шамар!!!
С децата ще си мил, учтив, приятел!
И вече баби няма да ядеш!
На библиотеката записвам те читател.
И книгите от списъка да прочетеш! /Връчват му куп дебели книги./
Всички излизат. Появява се надпис: След една година
Влизат деца, които играят или танцуват. А след тях вълкът с цветя, за ръка с Червената шапчица.
Разказвач II:
Така в училище вълкът се променил.
На всички ни поуката е ясна:
Не само козината, нравът си сменил
чрез знание, с приятели прекрасни.
Музикален фон. Излизат всички участници. Вълкът раздава цветя на тях и някои зрители.
Розалина Паскалева 2008 г.
Мои драскулки (2002 г) за празника на буквите в 1 клас:
Мои драскулки (2003 г) за посрещане на първокласници:
Детска клетва
В този най-тържествен ден
аз – детето на България
обещавам в миг свещен
тук пред двете полушария
с родното ни А Бе Ве –
дар пречист от двама братя
да превземам върхове,
но да стъпвам на земята;
да се уча, да раста
с Вазовия плам и воля:
да съм гражданин – в света
с ценна и човешка роля.
Горд съм! Клетва давам днес.
Детски порив я понесе
към простора роден с чест:
- Ученик съм аз съм! Заклех се!
Розалина Паскалева 2012 г.
В този най-тържествен ден
аз – детето на България
обещавам в миг свещен
тук пред двете полушария
с родното ни А Бе Ве –
дар пречист от двама братя
да превземам върхове,
но да стъпвам на земята;
да се уча, да раста
с Вазовия плам и воля:
да съм гражданин – в света
с ценна и човешка роля.
Горд съм! Клетва давам днес.
Детски порив я понесе
към простора роден с чест:
- Ученик съм аз съм! Заклех се!
Розалина Паскалева 2012 г.
Жена си ти… И си с любов родена,
с любов извикана от вечността.
Единствена, избрана, осветена
за тайнството ЖИВОТ дошла в света.
Вълшебство болката превръща в „Мамо!”.
А с „мамо” много повече боли.
Но бяла нежност те обгръща само
през десет топли пръстчета, нали?
Жена си. В теб съдбата щом оплита
длан зла. Като от плачеща лоза
дъх твой отронен с вятъра полита,…
за да се върне в майчина сълза.
Розалина Паскалева 2012 г.
с любов извикана от вечността.
Единствена, избрана, осветена
за тайнството ЖИВОТ дошла в света.
Вълшебство болката превръща в „Мамо!”.
А с „мамо” много повече боли.
Но бяла нежност те обгръща само
през десет топли пръстчета, нали?
Жена си. В теб съдбата щом оплита
длан зла. Като от плачеща лоза
дъх твой отронен с вятъра полита,…
за да се върне в майчина сълза.
Розалина Паскалева 2012 г.
Будителят
„По-добре да запалиш свещ, отколкото да проклинаш тъмнината“
Искрата от запалена свещица
с очите твои топли и блести.
А пътят ти, дарен с криле на птица,
откри те сам, дори под теб лети.
Издигна ти от гордост наранена
човешка същност в непокорен взор.
С лика си чист разпръскваш сътворена
обител на духовния простор.
Ти първи вяра възроди най-свята.
Ти - второ слънце, мрака пропъди.
Подавай в нужда трета длан. С мечтата
четвърто измерение бъди.
Сезонът пети, сетивото шесто,
и чувство седмо остани в света…
Пак в осмо чудо днес изгрей с вълшебство
в най-българското възкресен – честта.
Розалина Паскалева ноември 2012 г.
„По-добре да запалиш свещ, отколкото да проклинаш тъмнината“
Искрата от запалена свещица
с очите твои топли и блести.
А пътят ти, дарен с криле на птица,
откри те сам, дори под теб лети.
Издигна ти от гордост наранена
човешка същност в непокорен взор.
С лика си чист разпръскваш сътворена
обител на духовния простор.
Ти първи вяра възроди най-свята.
Ти - второ слънце, мрака пропъди.
Подавай в нужда трета длан. С мечтата
четвърто измерение бъди.
Сезонът пети, сетивото шесто,
и чувство седмо остани в света…
Пак в осмо чудо днес изгрей с вълшебство
в най-българското възкресен – честта.
Розалина Паскалева ноември 2012 г.
Мои клипове с авторски мои стихове за любими хора
Текстът
Текстът
Най-трудно за приятел се говори.
Родени с устрем на вълни слова
надигат се, в наддумване се борят…
А се разбиват, стапят се в гръдта.
Там- в чувствения вълнолом възлитат
към влажни небеса- към две очи.
Словесни нишки нежността си вплитат
в безсловни капки- падащи звезди.
Приятелят ни дума чул, ни вопъл,
докоснал поглед с поглед през мъгла,
пренася от сърце в сърце глас топъл:
„Ти трябваш ми!
Обичам те!
Благодаря!”
Най-трудно за приятел се говори.
Родени с устрем на вълни слова
надигат се, в наддумване се борят…
А се разбиват, стапят се в гръдта.
Там- в чувствения вълнолом възлитат
към влажни небеса- към две очи.
Словесни нишки нежността си вплитат
в безсловни капки- падащи звезди.
Приятелят ни дума чул, ни вопъл,
докоснал поглед с поглед през мъгла,
пренася от сърце в сърце глас топъл:
„Ти трябваш ми!
Обичам те!
Благодаря!”
Аз плахо само с думи те целувам,
докосвам те единствено с очи.
Дъхът ми плаче, гали и лудува,
долитнал с вятъра до твоите коси.
Изпивам те тъй, както скитникът изпива
изпросената чаша със вода.
Потъвам в теб...И залезът се скрива
в разтворените пазви на нощта.
Изгубвам се, разтварям се и стапям се във тебе.
Превръщам се във кораб без платна,
в гора без сянка, в хлебец непотребен...
Живот назаем даваш ми...Но докога?
Насън ли е?
Така ли ми се струва?
Днес слепи сме за черното.
А цветното е по-красиво.
Из въздуха се носят
нишки живи.
И залезът за изгрева бленува...
Лицето на земята е щастливо.
Вън есен е, а пролет е в сърцата.
Не листопад-
прашец
от влюбени цветя лети
усмихната роса в треви блести.
А Слънцето целува пак Дъгата...
Рожденият ти ден е днес.
Прекрасно е, нали?
докосвам те единствено с очи.
Дъхът ми плаче, гали и лудува,
долитнал с вятъра до твоите коси.
Изпивам те тъй, както скитникът изпива
изпросената чаша със вода.
Потъвам в теб...И залезът се скрива
в разтворените пазви на нощта.
Изгубвам се, разтварям се и стапям се във тебе.
Превръщам се във кораб без платна,
в гора без сянка, в хлебец непотребен...
Живот назаем даваш ми...Но докога?
Насън ли е?
Така ли ми се струва?
Днес слепи сме за черното.
А цветното е по-красиво.
Из въздуха се носят
нишки живи.
И залезът за изгрева бленува...
Лицето на земята е щастливо.
Вън есен е, а пролет е в сърцата.
Не листопад-
прашец
от влюбени цветя лети
усмихната роса в треви блести.
А Слънцето целува пак Дъгата...
Рожденият ти ден е днес.
Прекрасно е, нали?
Промисъл
(текст, предназначен за сценична музикална творба)
По идея на Анелия Кочева
1. сцена: Сатаната пред своя пулт за управление, гледа дяволите как танцуват злокобно над незнайния гроб на Левски.
Звучи гласът на Левски. Казва една от крилатите му мисли:
Ако ме обесят,
гробът ми ще остане в България
и всякой ще го знае.
Сатаната: Ха-ха-ха! Обесиха те!
Народът ти топи се в двете полушария.
За тебе той нехае!
Дяволите продължават да танцуват, сквернейки гроба на Левски, а той ги наблюдава спокоен от видео стена, проектиран отгоре, все едно е на небесата.
Дяволите нареждат един след друг, като на важните акценти може всички заедно да пеят:
А гробът ти незнаен си остава.
Светило уж си, а изгнил си в мрак
без свещ, без цвете, черната забрава
отъпква те със сатанински крак.
Безумецо, за тоз народ загина,
за него даде тяло и душа!
Не ти, глупако, ние в пек и зима
за тоз народ сме мисъл, път съдба!
Нас търсят българите, нас почитат.
И ние сме кумирът им - мечта.
С пари докопват власт, властта в парите
са „святата“ им нова свобода.
Виж, турски и индийски сериали
гостуват в домовете вместо теб…
Портретите ти с твойте идеали
лежат в прахта до кофите за смет.
А утре – 19-ти февруари
в пропита с махмурлук и патос реч
ще се кълнат пак мутри господари –
заветите ти извисили веч.
„О, майко моя!“ ще се чуе леко
в партиен PR митинг, в новини…
И пак ще я изритат надалеко
чалгарски врясък, рапърски псувни.
Не равна с европейските народи!
„Републиката“ твоя – наш е ад!
От Господ свой защо ли не измолиш
да те възвърне в тази „благодат“?
Земя безхлебна на продажни хора
ти би ли пак обикнал, или сам
бесило ще наденеш на позора,
не в „мъжка сила“, ще увиснеш в срам!
Левски продължава да стои безмълвен и да гледа отгоре.
2. сцена: На екрана горе се прожектира изглед от прастарата прабългарска столица Фанагория. На сцената пред декор, (но все още без надпис) от исторко-етнографския комплекс Фанагория в България се появява шивач.
Шивачът:
Донесох нови дрехи днес.
Да шия за музея – туй е чест
за мен – наследникът на род голям
от древните земи на славен хан. /пие от шишенце, скрито във вътрешен джоб на сакото си/
От кожа, лен, коноп и от сърце
прастаро облекло с тез две ръце
създавам и продавам да се знай,
че нося силата на своя край.
Затуй съм майстор! И добри пари
спечелих си, ще има и дори
за някаква разходка в планина.
Не чух, не знам къде, но ето на /вади тефтерче/
с транспорт безплатен (нищо че за ден)
от кмета на града осигурен,
че скоро изборите наближават пак,
но този кмет хитряк е, тарикат:
мандат свой втори ще осигури
и всички опоненти ще срази.
Щом за креслото плаща си добре
на власт тъй скъпа плод пак ще сбере. /отново пие от шишенцето/
Прожектира се автобус. Шивачът се оглежда.
Но празен май е този автобус!...
Шефьорът:
- О, влизай! Виждаш ми се мъж със вкус.
Покана кметска уважаваш. Да!
Ще тръгнем двама, туй не е беда.
Прегръщат се и отпиват от шишенцето и двамата. Заедно пеят:
Тоз кмет арабия
с бездънна кесия
на бедните хора
безспир, без умора
курбан им нарича,
бездомни облича
с дарени парцалки
от тирчета жалки.
Тоз кмет арабия,
признат булкаджия
през двата мандата
цени красотата
на дами, природа,
на лукс и изгода.
Затуй плаща лесно
за избори „честни“.
Тоз кмет арабия
той наш е месия!
Екскурзии прави:
за кмета – наздраве! - /може да е припев или рефрен с друга мелодия това/
Излизат, уж се качват в автобуса. Той отпътува и на екрана се вижда надписът:
Историко-етнографски комплекс: Прабългарско селище Фанагория
3. сцена: класна стая. Отегчени ученици, някои се гримират в час, други чатят с телефони, трети си приказват, четвърти си подремват и т.н.
Учителят също е напълно незаинтересован:
Учителят:
Учим днес за свободата.
Никой не ме чува!
Апатични са децата.
Друго ги вълнува.
Ни за Левски, ни за Ботев,
ни за Шипка даже
не улучих никой, който
думичка да каже.
Уж прегледаха урока
(аз пък днешна преса). / вестник има пред себе си/
Истината тъй дълбока
как да ми хареса!
Само лошо в новините.
А пък в тази стая
учениците, горките,
нищичко не знаят.
Хор на учениците:
Историята мразим всички в клас.
Тя скучна и досадна е за нас.
И за епохи, факти, дати, време…
на никой не му пука, нито дреме.
Звъни телефонът на учителя.
Ало, ало! Здрасти, Гого!..
В час съм, да, партньоре.
Нищо, казвай! Нещо ново?...
Мога да говоря!...
Нов пазар открил си вече
за праза и граха?
Е, ще тръгнем днес, човече!
Бизнесът не чака!
Буса ти докарай, Гошо,
ще решим проблема:
ето, ще ми стане лошо,
болнични ще взема.
Затваря телефона. Към учениците:
Оле, стяга ме сърцето!
Вие сте виновни!
Че треперят ми ръцете -
вий сте отговорни!
Тръгвам аз към свойто джипи,
че от тез тревоги
злото идва без да пита.
Болен съм, за Бога!
Може пак хорът на учениците с промени в текста:
Историята нужна ли е в клас?
Поука няма никаква за нас.
За битки, за възходи и проблеми…
дори на даскалчето не му дреме.
Излиза. Учениците продължават да се занимават със своите неща. Звънецът бие. След малко на екрана се появява търговски бус, който подминава табелата на гр.Плиска.
4. сцена:
Танц на военни (марш, строеви упражнения или нещо такова). Един от тях се скатава, мързелува, прави без интерес всичко. На мултимедията - подходящ фон и надпис 18. 02.
Военният:
Пак в своя град след малко ще се прибера.
Бърз душ и щрак – компютърната ми игра.
Умът ми там е, имам си причина
оттука скорострелно да замина. У дома/2 при моята игра.
Стратегия измислих за героя свой, (може да покаже таблет, лист)
за мисиите, за решителния бой
където той ще оцелее, зная.
Под фойерверки ще сияе в края. У дома/2 при моята игра.
С любимата игра – най-скъпа радост
доволно ще си мързелувам днес,
че утре съм в командировка. Гадост!
За работа все губя интерес.
Може да се включи хор от останалите на сцената, ако прецениш:
С любимата игра – най-скъпа радост
доволно ще си мързелуваш днес,
че утре си в командировка. Гадост!
За работа все губиш интерес.
Затъмнение на сцената. На медията се показва мъж с куфар, качва се във военен джип. Надпис 19.02. Джипът подминава табела Велики Преслав.
5. сцена: Лекарски кабинет. Обезумял от мъка баща. Може по твоя преценка - майка и баща.
Лекарят безпардоно пише и два на родителя след всеки стих бележка за цената на процедурата:
Таз такса е за избор на екип. /дава бележката/
Това – за профилактика на грип. /пак дава бележка и така до края/
Таз сума малка - за консуматив. /…./
За досие, регистър и архив. /…./
За интервенция със степен „Риск“. /…./
За пълна конфиденциалност иск. /…./
За грижите в реанимация. /…./
И за експертна консултация. /…./
За клизма, за упойка, Е-ем-ге. /…./
За скенер, резонанс и за шалте. /…./
И за подкрепата на психолог. /…./
Туй - за оценка от виросолог. /…./
Таз сумичка е за имплатна скъп. /…./
За кръвен център, изотопи, хъб. /…./
Това ми плащаш. /…./ Всичко друго, знай,
поемам аз, че съм от твоя край!
Единият родител:
О, докторе, чуйте ме, моля!
За детски живот става дума!
Аз милост Ви прося… и воля -
смалете огромната сума!
Лекарят: А чуй добре!
Не, не и не!!!
Ще харчиш скоро тез пари
без рожбата си разбери!
Единият родител:
Парите, земляко, ще сложа
в ръцете Ви – срам!... Но не зная
дали и детето ще може
очи да отвори накрая…
Лекарят: И таз добра!
Да, да и да!
В живота то пак ще влети,
щом татко всичко си плати!
Родителят (или по преценка родителите) плаща/-т, съкрушен/-и излиза/-т.
Лекарят доволен потърква ръце:
В капана хвана се мишлето,
пък вълци яли го детето!
Парици имам, нямам грижа!
Здравей релакс в любима хижа!
Излиза, а на екрана се появява скъпа кола. Излиза от град с табела Охрид.
6. сцена: Абсолвент с тога, миг след дипломиране.
Завърших и магистърската степен,
А книга не отворих нито ден.
Сега – моренце, „рибки“... А наесен
виж, службица открили са за мен.
Когато имаш татко депутат – /Това би могло да е като припев/
богат, връзкар, пробивен, тарикат,
зелен семафор свети в тоя път,
в поклон пред тебе свежда се светът.
В охолство тука всеки ден премина.
Баща ми „кихаше“ редовно в брой.
По-силен от година на година
ще ставам. Аз съм новият герой! /Може пак припевът да прозвучи/
Това какво е? О, покана! /Някой човек разлепя афиш/
Да видим кой и за какво,
къде и със кого ни кани,
че да му спретнем пиршество!
На афиша пише нещо от рода на:
Сдружение „Чест българска“ Ви кани
да станете част от Националната кампания
„ПЪТЯТ КЪМ СВОБОДАТА“.
Празнични чествания ще се провеждат
всеки ден до 3-ти март в градовете,
свързани с Освобождението.
Започваме на 19.02. в Карлово.
Заповядайте в 17,00 ч. пред паметника на Левски!
На екрана се показва поканата в четивен вид – първо цялостно, а после на абзаци, за да я види публиката. Накрая отново цялата. Може и абсолвентът да я прочете – да я вземе от разлепящия… Варианти много. J
Абсолвентът:
Това си е за мен. Ей, браво!
Ще бъде пълно с мацки там.
Купонче пак ще вдигна здраво –
хотели, кръчми – всичко знам!
Напред!/2 Атака!
Купонът чака./2
Коли, басейни, свалки…
Ох, с пиленцата малки!
На екрана се появява скъп мотор. Подминава табела Велико Търново.
7. сцена: ЖП гара Пловдив. Хор от пътници. Сред тях майка с дете.
Хор:
Откак свят светува човекът пътува:
при скъпите хора; за отдих, отмора;
към важните срещи, любови горещи;
към своето хоби; при ценното лоби;
да купи премяна; да търси прехрана;
на ски да зимува; на хлад да летува.
Откак свят светува човек все пътува…
от века във века… да дири човека.
А гарите стари са верни другари:
за бедни – уюта, в бездомие - скута,
на тъжни – посока, на смели – отскока,
към нови арени на светли промени.
Че има ли гара, забравяш шамара
на участ пречерна, на вяра безверна.
Обиди заравяш, горчилки оставяш,
с порвал се сбогуваш, победи рисуваш.
Че има ли гара, ти виждаш олтара
на бяла надежда, която отвежда
далече от злото напред към доброто
по релсите лудо със влакове-чудо.
Майката:
А аз сега пътувам по неволя.
При мама него водя да се моля. /гали детето си/
Днес Васи върнаха ми от градина.
На работа бе с мен, а е с ангина.
Ще моля майка си да го лекува,
а аз се връщам тук пак да робувам,
че шефът ми – душа злобна, корава
ни болничен, ни отпуск разрешава.
Тя или хорът, може и заедно:
Така е в нашата държава.
С труд честен как се оцелява!?
Мастити псевдобизнесмени
кръв пият от сърца и вени.
Детето вижда афиша. Може някой като ракетка да го подхвърли. То, макар и малко на възраст, се е научило да срича и чете:
Кар-ло-во, Лев –ски…
Я, моля, погледни тук, мамо!
Нали при баба е това?
Едничко нещо искам само:
да стисна Левски за ръка.
Че ще се случи, „Да!“ кажи ми!
Майката: Домът му там е, сине мой!
И всички вещи пазим, сине,
с къдриците на тоз герой.
Детето: Не тях, а него да погледна
желая, чакам аз това!
Майката: Портретът, паметникът, чедо,
ще видиш. Почини сега!
Детето (може заедно с хора):
Да, възрастните, колко жалко,
не знаят важните неща.
Мечтите с вярата по малко
сами изхвърлят в пепелта.
Дъха на изгрева в цветята
убягва им на ранина.
И не политат с хвърчилата
да гушнат будната луна.
В пътечки горски виждат само
не пъстра свежест – сивота.
В дървото, дето е обрано
не чуват звън, а пустота.
Но някой ден ще дойде влакът,
изгрял в очите на дете.
Към спирка „Детството те чака!“
с усмивка ще ви отведе.
Там вярата се храни с вяра,
мечтите къпят се в мечти.
Вълшебство бяло в бяла гара
сърцата ви ще приюти.
На екрана се вижда отпътуващият влак и може отново надписът гара Пловдив.
Може танц на доброто и злото /примерно на дяволите и ангелите/, а на моменти на кратък покой на танцовите движения се проектира как Левски върви из улиците на София. Вижда и добри, но повече грозни сцени… Никой не го забелязва. Неусетно се свечерява. Той стига до своя паметник.
7. сцена: На сцената се появява спортистът. Той гледа съм паметника. Говори му, но и на себе си.
Спортистът:
Победи имах досега,
Единствено победи.
Веднъж сгреших, а обичта
от мене се оттегли.
И заклейми ме, обруга,
народът - моят, дето
с трибагреника на върха
стократно го отвеждах.
На него посветих живот,
човешка чест обрекох.
Не търсех почести, имот.
Във вярност му се врекох…
Успявах с химна на уста,
и бях признат, потребен!
Разбрах от днес, че верността
е и троха безхлебна:
Съвет ми дава всеки днес
с куп укори, закани.
От суета и интерес
уж „истината“ брани.
Та и в трамвая лелка с гняв
за пръв път мач видяла,
крещи: „Я, тоя! Уж бил здрав,
пък въшка го изяла!“
спортист да става! А-а-а, не ща! -
Тъй други й пригласят.
Левски идва до него, подава му ръкавиците, които е взел, захвърлени от спортиста на земята някъде.
Не се отказвай! Много си високо!
А горе ли си, ставаш небосвод.
Но там и бури – яростно, дълбоко
те брулят с грозен кикот доживот.
Сестричка на успеха е тъгата
и следва го, но не, за да го спре:
трамплин е тя за него. Даже в блато
в отскок го вдига, вая му криле…
Спортистът: В сърце ми светна! Кой си ти чудако?
Левски: Сам пътник съм…И ида отдалеч…
Но българин съм, като тебе, братко!
Обичам таз земя, народ и реч.
Спортистът: И аз обичам ги, за тях се борех!
Левски: Пак ще се бориш! Скоро пак с любов
на българите ще дариш ти нови,
щастливи истини. Бъди готов!
Ако печелиш, цял народ печели
и само себе си изгубваш, знай,
щом губиш… Но с дела обул идеи
не с думи, ще прекрачиш сбъднат рай.
Спортистът: О, пътнико, та сякаш той говори!... /поглежда паметника/
Когато съм угрижен, идвам тук.
Скръб изповядвам, моля се и боря
за сила мъжка в злобата напук,
че от бесилото той стъпка злото…
Левски: Тъй както сам Христос смъртта
и от Голгота възкреси живота,
за робство не – за чест и свобода.
От обич всенародна. От „Осанна!“
до „Разпни го“ пръв Бог се озова.
Спортистът: И Левски като него бе предаден.
Двамата: На силните – това е участта!
Левски: Затуй не се отказвай! Продължавай!
За спорта остани си светлина!
И детски клубове ти основавай!
Учи деца от цялата страна.
Талантът-твоят, ще се умножава.
На бъдещето ще си изгрев ти.
Пак с теб прослава ще се утвърждава
в порастващите грейнали съдби.
И равна с европейските народи
България ще бъде – пожела
сам Левски. Вярата му ще те води. /сочи към паметника му/
Спортистът: Да тръгваме, приятелю, ела!
Сияеш в мрака.Толкова напомняш
на него – моят лъч в нощта най-зла. /показва паметника/
Отгде се взе? Дори не зная кой си,
но с тебе пътя си ще споделя.
Взема боксовите ръкавици. Излизат. Може пак да се появи на медията надпис „София“, а край него да премине кола.
Танц.
Табела „Карлово“. Идва жена на пътя след табелата. Слага си масичката с билки, чайник, буркани с мед, масло, мляко... Постепенно влизат шивачът, учителят, лекарят, абсолвентът.
Продавачката:
Планинско чедо, свикнало на труд,
гората любя, дето вятър луд
наднича в клони, гони се с врабци,
понася пеперуди в танц с щурци.
Дъга от минзухари, здравец, крен
ме чака с дъх избистрен всеки ден…
Събужда ме на славей радостта.
Приспива ме на ручей мъдростта.
Звънчета на козлета, рой пчели,
петленце – глас възнесло призори
оркестърът са. Аз съм диригент…
Симфония засвирва – мой патент -
с мелодия на делник – скромен, благ -
без грим, прическа, нито с пудра, лак,
от нотичките „труд“ и „доброта“
симфонията звънва с волността
на силния Балкан, забил чело,
в простора син, изчистил срам и зло
от своята изстрадала снага -
въздигнат, горд, надскочил гняв, тъга.
Към минувачите:
За вас са неговите плодове.
Вземете, няма ГМО, менте.
С маслò и мляко, сирене, медец
и чай от риган, машерка, равнец
вкусете свежест, крепкост, чистота
на родната природа волността.
Денят ви ще е слънчев, вдъхновен,
с енергия лъчиста озарен.
Влизат детето и майката. Детето изтичва към продавачката:
Детето: Бабо, миличка ми, бабо!
Продавачката: Васи! Моят юначага!
Детето: Ще ме лекуваш ли пак с чай?
Продавачката: Какво вари се тук, познай!
На баба милото момче!
То здрав мъж ще ми порасте!
Влизат Левски и спортистът. Останалите (шивачът, учителят, лекарят, абсолвентът) се нахвърлят с думи върху спортиста. Не разпознават и не се интересуват от Левски:
Детето: За упреците оглушавай .
Любимец си ми, затова
не спирай, пак се състезавай
и пожелавай си върха.
Щом в локва падна, баба казва
да стана, въпреки калта.
Напред ли тръгна, ще накажа
чернилката чрез смелостта.
Спортистът: Момченце, дай да те прегърна!
/Когато се прегръщат, момчето забелязва Левски, който е по-назад./
Детето: А ти си Левски! Да! Нали!?
Аз знаех, знаех! Ще те зърна!
Ти Левски си!
Възрастните: Не!!!
Детето: Да! Кажи!
Левски: Да, Левски съм.
Възрастните: Как!? Невъзможно!
Левски: С възможности е този свят.
Възрастните: Обесен си и в гроб положен,
макар незнаен, непознат.
Левски: Аз Левски съм!
Възрастните: Лъжа това е!
Левски: Нима лъжа е любовта?
И болката нима лъжа е?
От тях аз върнах се в света.
Спортистът: Ти – Левски!?… Туй е чудо свято!
Проглеждат моите очи…
Ти ме поведе през тъмата.
Светилник в мрака бе ми ти.
Останалите: И как дойде? С какво пристигна?... /един през друг питат/
Да дойдеш кой ти разреши?...
Тифона откъде го вдигна?...
Отвъдното ни опиши!...
Далече ли е? И къде е?...
В тунел ли мина или в път?....
В охолство там ли се живее?....
А ти от кръв ли си и плът?...
Левски: Въпроси! Толкова въпроси!
За отговори идвам аз…
Детето: Мен стига ми, че виждам кой си,
че в твоя ден сам ти си с нас!
Отдавна молех се и вярвах!
Да хвана тези две ръце
за мен е сякаш хващам хляба –
живот за тяло и сърце.
Левски: Дори за този миг един
си струва да съм с вас сега.
Възрастните Ако си Левски, разкажи,
защо се върна в таз земя!
Левски: Ти шиеш ризи, ризници, жилетки /към шивача/
България Велика твой е корен стар.
Тук днес си не за почит, а по сметка.
Умът ти в туй е, що укриваш под хастар.
/посочва мястото, където е патрончето с алкохол/
Учителю – така ли те наричат? /към учителя/
Продаде Аспарух и Крум за зарзават…
Историята днес в позор обличат…
А ти логист, стратег си – виртуално. /към военния/
Таланта си насочваш в пагубен летеж.
На три морета можеш най-реално
страната като Симеон да изведеш.
Ти клетва хипократова потъпкваш. /към лекаря/
Живот убиваш, а за него аз умрях…
С пари, облени в сълзи, все претъпкваш
торба си ненаситна, везана от грях.
По писти зиме и на яхти лятос. /към студента/
Дойде единствено купон да спретнеш, знам.
За тебе „лукс“ е синоним на святост,
А делото народно беше моят храм.
Но делото народно иска смелост, /към майката/
не раб да бъдеш ти на чорбаджия-гад.
Най-малък тук, а с най-голяма зрелост
е Васи – с мъжество и искреност богат...
И нищо, че грешите в тъмносиво…
И нищо, че потъпкахте завета мой...
Стократно за народа бих загинал
за свобода и братство – на бесило, в бой…
Всички възрастни: Но как от книга непрелистена
узнал си тъмните дела?
Да, ти си Дякона, наистина!
Не сън, реалност е това!
Левски: В случайна неслучайност сбрани сме.
Добро и зло са все в двубой.
Щом земни хора сме, тъй слаби сме,
пороци имаме безброй.
Пороците душат, разяждат ни.
Беснее адът чер без брод.
Но избор имаме, повярвайте –
отделно… и като народ.
При вас дойдох, че сте избраните
за личен и за общ поврат.
От вас започва и промяната
към истинския ценен свят.
Дела ни трябват, а не думите
обител нова да градим,
пътеката на нечестивите
да изоставим, заличим.
Без страх и срам да кълне семето
на родолюбие, борба,
че скоро наближава времето
да бий часът за свобода.
Свободни да сме от лъжите си,
от бич, от коленичил гняв.
В нощта да лумне от огнището
нов изгрев – сбъднат, мъдър, здрав.
Учителят: До днес във грешности, погиващо
пилеех разум, светлина.
Говориш толкова пречистващо!
Прозрях аз в празник същина.
Продавачката: О, вече е започнал празникът!
На теб е, Левски, посветен.
Да тръгваме към твоя паметник!
Обет там всички ще дадем -
Всички: обет за думите и смисъла
разбуден в спомен и адрес,
за разпиляната ни истина
в делата бъдни, сбрала чест.
Левски: Там никой няма да намерите.
Род български забрави мен…
Най-страшното – забрави себе си
от фалш и глупост огорчен.
Сами сме... Но защо в ресниците
тъгата бисерно ръми?
В знак клетвен ще сберем десниците
с изконна мощ от глъбини:
мощта, дошла от Фанагория,
свещени Плиска и Преслав,
на Охрид гордата история,
възкресла в Търновград корав,
на Пловдив, дето под тепетата
България съедини
раздялата си и парчетата…
До София – град с бъднини.
Елате, братя, призовават ни
и бъдещето, и мигът!
Всички: Таз клетва ще ни е прославата,
свещенодействие – дългът.
Всеки се разделя символно с нещата, които са го свързвали с предишния живот: шивачът хвърля шишето с алкохол, лекарят – тефтерчето, абсолвентът – изключва телефона, оставя каската на мотора, военният – преконфигурира таблета или смачка листа със стратегиите, учителят – вади и прегръща учебника по история, спортистът – боксовите ръкавици… бабата-продавачка се кръсти…
Продавачката: Аз нося книгата на книгите. /вади библия от багажа си.
Останалите разчистват
масичката й от продуктите,
билките и слагат библията/
пред нея ще сведем глава.
Майката: И ето кръста мой – най-силното,
което ме крепи в беда.
Някой от Оръжие да сложим. Давайте! /военният слага пистолета си/
мъжете:
Друг от
мъжете: И ножа, както му е ред. /лекарят или шивачът
слагат нож върху библията/
Левски Да, стана комитетска работа!
щастлив:
Детето: И сабя трябва – за късмет! /вади сабята си –играчка/
Левски:
Да, ние сме във времето
и то е в нас. Помнете!
Сега ръце сберете, повторете:
Аз – българинът, се заклевам. /Повтарят след Левски всеки стих /
пред род, родина, пред небе, земя.
И шепа пръст в ръката вземам
от моята България една.
На нея до живот обричам
аз името си, думи и дела,
с детински плам ще я обичам
и никога не ще й изменя.
Заклевам се да я изчистя
от зли петна, от грозни мрачини
и страниците да прелистя
към обновено „утре“ с благини -
далеч от чужд вертеп, от гаври,
от наши вълци - вероломна сган.
България с венец от лаври
ще отведа в свят Пантеон мечтан.
Всички заедно:
Изрекох клетва. Благословът я понѐсе.
Пред теб, изстрадала и слънчева Българийо,
заклех се!
Сцената се затъмнява. На екрана се появява надпис /или от дикторски глас/ на музикален фон „Ден следващ…“
Заснети са мигове от дейността за популяризиране идеите на Левски и увличане на хората:
● Шивачът на родови срещи говори, раздава флаери в етнографското селище „Фанагория“…
● Учителят – в клас – вдъхновява и увлича тийнейджърите; в конферентни зали, участва в писане на нови учебници …
● Военният на семинари, паради, неформални срещи пред българи и чужденци разяснява, обединява. В дома или колата му има портрет на Левски…
● Лекарят преди и след операция вади от джоба снимка на Левски. Лекува, разговаря с пациентите. Участва в кампании, форуми… на БЧК и др. Надписи от типа „Благотворително“ „От човека за човека“ подсказват къде присъства…
● Абсолвентът строи школи за талантливи деца с надпис на сградите „Като Левски“. Среща се със студенти. Организира читателско-просветни инициативи.
● Майката сформира работнически синдикат, говори по митинги…
Отново надпис на екрана /или от дикторски глас/ „Година следваща“. Тук се показва инициативата по социалните мрежи за честване на националния празник. Може изрезки от заглавия на статии в медии…
Отново се показва същият афиш: копвам го пак тук J
Сдружение „Чест българска“ Ви кани
да станете част от Националната кампания
„ПЪТЯТ КЪМ СВОБОДАТА“.
Празнични чествания ще се провеждат
всеки ден до 3-ти март в градовете,
свързани с Освобождението.
Започваме на 19.02. в Карлово.
Заповядайте в 17,00 ч. пред паметника на Левски!
Този път идеята се реализира: показват се моменти от чествания, на които са и нашите герои (до 3. март са 12 дни, вкл. 19.02, затова градовете, свързани със събития, по пътя на освобождението са толкова).
1.Карлово
2. Калофер
3. Копривщица
4. Оборище
5. Панагюрище
6. Батак
7. Враца
8. Свищов
9. Плевен
10. Стара Загора
11. Шипка
12. Шейново
Финална сцена: националният празник в София. Всички участници излизат, знамена, опиянение, празникът…
Лъч се насочва към затъмнена предварително част от сцената или пак на екрана.
Сатаната от своя пулт за наблюдение към дяволите:
Кой глупак е пуснал Левски в този час?
Глас свише:
По Моя сила, промисъл и воля – Аз!
М. март 2015г.
(текст, предназначен за сценична музикална творба)
По идея на Анелия Кочева
1. сцена: Сатаната пред своя пулт за управление, гледа дяволите как танцуват злокобно над незнайния гроб на Левски.
Звучи гласът на Левски. Казва една от крилатите му мисли:
Ако ме обесят,
гробът ми ще остане в България
и всякой ще го знае.
Сатаната: Ха-ха-ха! Обесиха те!
Народът ти топи се в двете полушария.
За тебе той нехае!
Дяволите продължават да танцуват, сквернейки гроба на Левски, а той ги наблюдава спокоен от видео стена, проектиран отгоре, все едно е на небесата.
Дяволите нареждат един след друг, като на важните акценти може всички заедно да пеят:
А гробът ти незнаен си остава.
Светило уж си, а изгнил си в мрак
без свещ, без цвете, черната забрава
отъпква те със сатанински крак.
Безумецо, за тоз народ загина,
за него даде тяло и душа!
Не ти, глупако, ние в пек и зима
за тоз народ сме мисъл, път съдба!
Нас търсят българите, нас почитат.
И ние сме кумирът им - мечта.
С пари докопват власт, властта в парите
са „святата“ им нова свобода.
Виж, турски и индийски сериали
гостуват в домовете вместо теб…
Портретите ти с твойте идеали
лежат в прахта до кофите за смет.
А утре – 19-ти февруари
в пропита с махмурлук и патос реч
ще се кълнат пак мутри господари –
заветите ти извисили веч.
„О, майко моя!“ ще се чуе леко
в партиен PR митинг, в новини…
И пак ще я изритат надалеко
чалгарски врясък, рапърски псувни.
Не равна с европейските народи!
„Републиката“ твоя – наш е ад!
От Господ свой защо ли не измолиш
да те възвърне в тази „благодат“?
Земя безхлебна на продажни хора
ти би ли пак обикнал, или сам
бесило ще наденеш на позора,
не в „мъжка сила“, ще увиснеш в срам!
Левски продължава да стои безмълвен и да гледа отгоре.
2. сцена: На екрана горе се прожектира изглед от прастарата прабългарска столица Фанагория. На сцената пред декор, (но все още без надпис) от исторко-етнографския комплекс Фанагория в България се появява шивач.
Шивачът:
Донесох нови дрехи днес.
Да шия за музея – туй е чест
за мен – наследникът на род голям
от древните земи на славен хан. /пие от шишенце, скрито във вътрешен джоб на сакото си/
От кожа, лен, коноп и от сърце
прастаро облекло с тез две ръце
създавам и продавам да се знай,
че нося силата на своя край.
Затуй съм майстор! И добри пари
спечелих си, ще има и дори
за някаква разходка в планина.
Не чух, не знам къде, но ето на /вади тефтерче/
с транспорт безплатен (нищо че за ден)
от кмета на града осигурен,
че скоро изборите наближават пак,
но този кмет хитряк е, тарикат:
мандат свой втори ще осигури
и всички опоненти ще срази.
Щом за креслото плаща си добре
на власт тъй скъпа плод пак ще сбере. /отново пие от шишенцето/
Прожектира се автобус. Шивачът се оглежда.
Но празен май е този автобус!...
Шефьорът:
- О, влизай! Виждаш ми се мъж със вкус.
Покана кметска уважаваш. Да!
Ще тръгнем двама, туй не е беда.
Прегръщат се и отпиват от шишенцето и двамата. Заедно пеят:
Тоз кмет арабия
с бездънна кесия
на бедните хора
безспир, без умора
курбан им нарича,
бездомни облича
с дарени парцалки
от тирчета жалки.
Тоз кмет арабия,
признат булкаджия
през двата мандата
цени красотата
на дами, природа,
на лукс и изгода.
Затуй плаща лесно
за избори „честни“.
Тоз кмет арабия
той наш е месия!
Екскурзии прави:
за кмета – наздраве! - /може да е припев или рефрен с друга мелодия това/
Излизат, уж се качват в автобуса. Той отпътува и на екрана се вижда надписът:
Историко-етнографски комплекс: Прабългарско селище Фанагория
3. сцена: класна стая. Отегчени ученици, някои се гримират в час, други чатят с телефони, трети си приказват, четвърти си подремват и т.н.
Учителят също е напълно незаинтересован:
Учителят:
Учим днес за свободата.
Никой не ме чува!
Апатични са децата.
Друго ги вълнува.
Ни за Левски, ни за Ботев,
ни за Шипка даже
не улучих никой, който
думичка да каже.
Уж прегледаха урока
(аз пък днешна преса). / вестник има пред себе си/
Истината тъй дълбока
как да ми хареса!
Само лошо в новините.
А пък в тази стая
учениците, горките,
нищичко не знаят.
Хор на учениците:
Историята мразим всички в клас.
Тя скучна и досадна е за нас.
И за епохи, факти, дати, време…
на никой не му пука, нито дреме.
Звъни телефонът на учителя.
Ало, ало! Здрасти, Гого!..
В час съм, да, партньоре.
Нищо, казвай! Нещо ново?...
Мога да говоря!...
Нов пазар открил си вече
за праза и граха?
Е, ще тръгнем днес, човече!
Бизнесът не чака!
Буса ти докарай, Гошо,
ще решим проблема:
ето, ще ми стане лошо,
болнични ще взема.
Затваря телефона. Към учениците:
Оле, стяга ме сърцето!
Вие сте виновни!
Че треперят ми ръцете -
вий сте отговорни!
Тръгвам аз към свойто джипи,
че от тез тревоги
злото идва без да пита.
Болен съм, за Бога!
Може пак хорът на учениците с промени в текста:
Историята нужна ли е в клас?
Поука няма никаква за нас.
За битки, за възходи и проблеми…
дори на даскалчето не му дреме.
Излиза. Учениците продължават да се занимават със своите неща. Звънецът бие. След малко на екрана се появява търговски бус, който подминава табелата на гр.Плиска.
4. сцена:
Танц на военни (марш, строеви упражнения или нещо такова). Един от тях се скатава, мързелува, прави без интерес всичко. На мултимедията - подходящ фон и надпис 18. 02.
Военният:
Пак в своя град след малко ще се прибера.
Бърз душ и щрак – компютърната ми игра.
Умът ми там е, имам си причина
оттука скорострелно да замина. У дома/2 при моята игра.
Стратегия измислих за героя свой, (може да покаже таблет, лист)
за мисиите, за решителния бой
където той ще оцелее, зная.
Под фойерверки ще сияе в края. У дома/2 при моята игра.
С любимата игра – най-скъпа радост
доволно ще си мързелувам днес,
че утре съм в командировка. Гадост!
За работа все губя интерес.
Може да се включи хор от останалите на сцената, ако прецениш:
С любимата игра – най-скъпа радост
доволно ще си мързелуваш днес,
че утре си в командировка. Гадост!
За работа все губиш интерес.
Затъмнение на сцената. На медията се показва мъж с куфар, качва се във военен джип. Надпис 19.02. Джипът подминава табела Велики Преслав.
5. сцена: Лекарски кабинет. Обезумял от мъка баща. Може по твоя преценка - майка и баща.
Лекарят безпардоно пише и два на родителя след всеки стих бележка за цената на процедурата:
Таз такса е за избор на екип. /дава бележката/
Това – за профилактика на грип. /пак дава бележка и така до края/
Таз сума малка - за консуматив. /…./
За досие, регистър и архив. /…./
За интервенция със степен „Риск“. /…./
За пълна конфиденциалност иск. /…./
За грижите в реанимация. /…./
И за експертна консултация. /…./
За клизма, за упойка, Е-ем-ге. /…./
За скенер, резонанс и за шалте. /…./
И за подкрепата на психолог. /…./
Туй - за оценка от виросолог. /…./
Таз сумичка е за имплатна скъп. /…./
За кръвен център, изотопи, хъб. /…./
Това ми плащаш. /…./ Всичко друго, знай,
поемам аз, че съм от твоя край!
Единият родител:
О, докторе, чуйте ме, моля!
За детски живот става дума!
Аз милост Ви прося… и воля -
смалете огромната сума!
Лекарят: А чуй добре!
Не, не и не!!!
Ще харчиш скоро тез пари
без рожбата си разбери!
Единият родител:
Парите, земляко, ще сложа
в ръцете Ви – срам!... Но не зная
дали и детето ще може
очи да отвори накрая…
Лекарят: И таз добра!
Да, да и да!
В живота то пак ще влети,
щом татко всичко си плати!
Родителят (или по преценка родителите) плаща/-т, съкрушен/-и излиза/-т.
Лекарят доволен потърква ръце:
В капана хвана се мишлето,
пък вълци яли го детето!
Парици имам, нямам грижа!
Здравей релакс в любима хижа!
Излиза, а на екрана се появява скъпа кола. Излиза от град с табела Охрид.
6. сцена: Абсолвент с тога, миг след дипломиране.
Завърших и магистърската степен,
А книга не отворих нито ден.
Сега – моренце, „рибки“... А наесен
виж, службица открили са за мен.
Когато имаш татко депутат – /Това би могло да е като припев/
богат, връзкар, пробивен, тарикат,
зелен семафор свети в тоя път,
в поклон пред тебе свежда се светът.
В охолство тука всеки ден премина.
Баща ми „кихаше“ редовно в брой.
По-силен от година на година
ще ставам. Аз съм новият герой! /Може пак припевът да прозвучи/
Това какво е? О, покана! /Някой човек разлепя афиш/
Да видим кой и за какво,
къде и със кого ни кани,
че да му спретнем пиршество!
На афиша пише нещо от рода на:
Сдружение „Чест българска“ Ви кани
да станете част от Националната кампания
„ПЪТЯТ КЪМ СВОБОДАТА“.
Празнични чествания ще се провеждат
всеки ден до 3-ти март в градовете,
свързани с Освобождението.
Започваме на 19.02. в Карлово.
Заповядайте в 17,00 ч. пред паметника на Левски!
На екрана се показва поканата в четивен вид – първо цялостно, а после на абзаци, за да я види публиката. Накрая отново цялата. Може и абсолвентът да я прочете – да я вземе от разлепящия… Варианти много. J
Абсолвентът:
Това си е за мен. Ей, браво!
Ще бъде пълно с мацки там.
Купонче пак ще вдигна здраво –
хотели, кръчми – всичко знам!
Напред!/2 Атака!
Купонът чака./2
Коли, басейни, свалки…
Ох, с пиленцата малки!
На екрана се появява скъп мотор. Подминава табела Велико Търново.
7. сцена: ЖП гара Пловдив. Хор от пътници. Сред тях майка с дете.
Хор:
Откак свят светува човекът пътува:
при скъпите хора; за отдих, отмора;
към важните срещи, любови горещи;
към своето хоби; при ценното лоби;
да купи премяна; да търси прехрана;
на ски да зимува; на хлад да летува.
Откак свят светува човек все пътува…
от века във века… да дири човека.
А гарите стари са верни другари:
за бедни – уюта, в бездомие - скута,
на тъжни – посока, на смели – отскока,
към нови арени на светли промени.
Че има ли гара, забравяш шамара
на участ пречерна, на вяра безверна.
Обиди заравяш, горчилки оставяш,
с порвал се сбогуваш, победи рисуваш.
Че има ли гара, ти виждаш олтара
на бяла надежда, която отвежда
далече от злото напред към доброто
по релсите лудо със влакове-чудо.
Майката:
А аз сега пътувам по неволя.
При мама него водя да се моля. /гали детето си/
Днес Васи върнаха ми от градина.
На работа бе с мен, а е с ангина.
Ще моля майка си да го лекува,
а аз се връщам тук пак да робувам,
че шефът ми – душа злобна, корава
ни болничен, ни отпуск разрешава.
Тя или хорът, може и заедно:
Така е в нашата държава.
С труд честен как се оцелява!?
Мастити псевдобизнесмени
кръв пият от сърца и вени.
Детето вижда афиша. Може някой като ракетка да го подхвърли. То, макар и малко на възраст, се е научило да срича и чете:
Кар-ло-во, Лев –ски…
Я, моля, погледни тук, мамо!
Нали при баба е това?
Едничко нещо искам само:
да стисна Левски за ръка.
Че ще се случи, „Да!“ кажи ми!
Майката: Домът му там е, сине мой!
И всички вещи пазим, сине,
с къдриците на тоз герой.
Детето: Не тях, а него да погледна
желая, чакам аз това!
Майката: Портретът, паметникът, чедо,
ще видиш. Почини сега!
Детето (може заедно с хора):
Да, възрастните, колко жалко,
не знаят важните неща.
Мечтите с вярата по малко
сами изхвърлят в пепелта.
Дъха на изгрева в цветята
убягва им на ранина.
И не политат с хвърчилата
да гушнат будната луна.
В пътечки горски виждат само
не пъстра свежест – сивота.
В дървото, дето е обрано
не чуват звън, а пустота.
Но някой ден ще дойде влакът,
изгрял в очите на дете.
Към спирка „Детството те чака!“
с усмивка ще ви отведе.
Там вярата се храни с вяра,
мечтите къпят се в мечти.
Вълшебство бяло в бяла гара
сърцата ви ще приюти.
На екрана се вижда отпътуващият влак и може отново надписът гара Пловдив.
Може танц на доброто и злото /примерно на дяволите и ангелите/, а на моменти на кратък покой на танцовите движения се проектира как Левски върви из улиците на София. Вижда и добри, но повече грозни сцени… Никой не го забелязва. Неусетно се свечерява. Той стига до своя паметник.
7. сцена: На сцената се появява спортистът. Той гледа съм паметника. Говори му, но и на себе си.
Спортистът:
Победи имах досега,
Единствено победи.
Веднъж сгреших, а обичта
от мене се оттегли.
И заклейми ме, обруга,
народът - моят, дето
с трибагреника на върха
стократно го отвеждах.
На него посветих живот,
човешка чест обрекох.
Не търсех почести, имот.
Във вярност му се врекох…
Успявах с химна на уста,
и бях признат, потребен!
Разбрах от днес, че верността
е и троха безхлебна:
Съвет ми дава всеки днес
с куп укори, закани.
От суета и интерес
уж „истината“ брани.
Та и в трамвая лелка с гняв
за пръв път мач видяла,
крещи: „Я, тоя! Уж бил здрав,
пък въшка го изяла!“
- И на синà шЪ забраня
спортист да става! А-а-а, не ща! -
Тъй други й пригласят.
Левски идва до него, подава му ръкавиците, които е взел, захвърлени от спортиста на земята някъде.
Не се отказвай! Много си високо!
А горе ли си, ставаш небосвод.
Но там и бури – яростно, дълбоко
те брулят с грозен кикот доживот.
Сестричка на успеха е тъгата
и следва го, но не, за да го спре:
трамплин е тя за него. Даже в блато
в отскок го вдига, вая му криле…
Спортистът: В сърце ми светна! Кой си ти чудако?
Левски: Сам пътник съм…И ида отдалеч…
Но българин съм, като тебе, братко!
Обичам таз земя, народ и реч.
Спортистът: И аз обичам ги, за тях се борех!
Левски: Пак ще се бориш! Скоро пак с любов
на българите ще дариш ти нови,
щастливи истини. Бъди готов!
Ако печелиш, цял народ печели
и само себе си изгубваш, знай,
щом губиш… Но с дела обул идеи
не с думи, ще прекрачиш сбъднат рай.
Спортистът: О, пътнико, та сякаш той говори!... /поглежда паметника/
Когато съм угрижен, идвам тук.
Скръб изповядвам, моля се и боря
за сила мъжка в злобата напук,
че от бесилото той стъпка злото…
Левски: Тъй както сам Христос смъртта
и от Голгота възкреси живота,
за робство не – за чест и свобода.
От обич всенародна. От „Осанна!“
до „Разпни го“ пръв Бог се озова.
Спортистът: И Левски като него бе предаден.
Двамата: На силните – това е участта!
Левски: Затуй не се отказвай! Продължавай!
За спорта остани си светлина!
И детски клубове ти основавай!
Учи деца от цялата страна.
Талантът-твоят, ще се умножава.
На бъдещето ще си изгрев ти.
Пак с теб прослава ще се утвърждава
в порастващите грейнали съдби.
И равна с европейските народи
България ще бъде – пожела
сам Левски. Вярата му ще те води. /сочи към паметника му/
Спортистът: Да тръгваме, приятелю, ела!
Сияеш в мрака.Толкова напомняш
на него – моят лъч в нощта най-зла. /показва паметника/
Отгде се взе? Дори не зная кой си,
но с тебе пътя си ще споделя.
Взема боксовите ръкавици. Излизат. Може пак да се появи на медията надпис „София“, а край него да премине кола.
Танц.
Табела „Карлово“. Идва жена на пътя след табелата. Слага си масичката с билки, чайник, буркани с мед, масло, мляко... Постепенно влизат шивачът, учителят, лекарят, абсолвентът.
Продавачката:
Планинско чедо, свикнало на труд,
гората любя, дето вятър луд
наднича в клони, гони се с врабци,
понася пеперуди в танц с щурци.
Дъга от минзухари, здравец, крен
ме чака с дъх избистрен всеки ден…
Събужда ме на славей радостта.
Приспива ме на ручей мъдростта.
Звънчета на козлета, рой пчели,
петленце – глас възнесло призори
оркестърът са. Аз съм диригент…
Симфония засвирва – мой патент -
с мелодия на делник – скромен, благ -
без грим, прическа, нито с пудра, лак,
от нотичките „труд“ и „доброта“
симфонията звънва с волността
на силния Балкан, забил чело,
в простора син, изчистил срам и зло
от своята изстрадала снага -
въздигнат, горд, надскочил гняв, тъга.
Към минувачите:
За вас са неговите плодове.
Вземете, няма ГМО, менте.
С маслò и мляко, сирене, медец
и чай от риган, машерка, равнец
вкусете свежест, крепкост, чистота
на родната природа волността.
Денят ви ще е слънчев, вдъхновен,
с енергия лъчиста озарен.
Влизат детето и майката. Детето изтичва към продавачката:
Детето: Бабо, миличка ми, бабо!
Продавачката: Васи! Моят юначага!
Детето: Ще ме лекуваш ли пак с чай?
Продавачката: Какво вари се тук, познай!
На баба милото момче!
То здрав мъж ще ми порасте!
Влизат Левски и спортистът. Останалите (шивачът, учителят, лекарят, абсолвентът) се нахвърлят с думи върху спортиста. Не разпознават и не се интересуват от Левски:
- Тифоне, ти ли си това? /„Тифон“ е прозвището на спортиста/
- Позор и ужас! Зла беда!
- И как тъй му се даде, ей?
- Кат‘ вихър те отнесе, брей!
Детето: За упреците оглушавай .
Любимец си ми, затова
не спирай, пак се състезавай
и пожелавай си върха.
Щом в локва падна, баба казва
да стана, въпреки калта.
Напред ли тръгна, ще накажа
чернилката чрез смелостта.
Спортистът: Момченце, дай да те прегърна!
/Когато се прегръщат, момчето забелязва Левски, който е по-назад./
Детето: А ти си Левски! Да! Нали!?
Аз знаех, знаех! Ще те зърна!
Ти Левски си!
Възрастните: Не!!!
Детето: Да! Кажи!
Левски: Да, Левски съм.
Възрастните: Как!? Невъзможно!
Левски: С възможности е този свят.
Възрастните: Обесен си и в гроб положен,
макар незнаен, непознат.
Левски: Аз Левски съм!
Възрастните: Лъжа това е!
Левски: Нима лъжа е любовта?
И болката нима лъжа е?
От тях аз върнах се в света.
Спортистът: Ти – Левски!?… Туй е чудо свято!
Проглеждат моите очи…
Ти ме поведе през тъмата.
Светилник в мрака бе ми ти.
Останалите: И как дойде? С какво пристигна?... /един през друг питат/
Да дойдеш кой ти разреши?...
Тифона откъде го вдигна?...
Отвъдното ни опиши!...
Далече ли е? И къде е?...
В тунел ли мина или в път?....
В охолство там ли се живее?....
А ти от кръв ли си и плът?...
Левски: Въпроси! Толкова въпроси!
За отговори идвам аз…
Детето: Мен стига ми, че виждам кой си,
че в твоя ден сам ти си с нас!
Отдавна молех се и вярвах!
Да хвана тези две ръце
за мен е сякаш хващам хляба –
живот за тяло и сърце.
Левски: Дори за този миг един
си струва да съм с вас сега.
Възрастните Ако си Левски, разкажи,
защо се върна в таз земя!
Левски: Ти шиеш ризи, ризници, жилетки /към шивача/
България Велика твой е корен стар.
Тук днес си не за почит, а по сметка.
Умът ти в туй е, що укриваш под хастар.
/посочва мястото, където е патрончето с алкохол/
Учителю – така ли те наричат? /към учителя/
Продаде Аспарух и Крум за зарзават…
Историята днес в позор обличат…
- Голям праз!- казваш. Точно с праз си ти богат.
А ти логист, стратег си – виртуално. /към военния/
Таланта си насочваш в пагубен летеж.
На три морета можеш най-реално
страната като Симеон да изведеш.
Ти клетва хипократова потъпкваш. /към лекаря/
Живот убиваш, а за него аз умрях…
С пари, облени в сълзи, все претъпкваш
торба си ненаситна, везана от грях.
По писти зиме и на яхти лятос. /към студента/
Дойде единствено купон да спретнеш, знам.
За тебе „лукс“ е синоним на святост,
А делото народно беше моят храм.
Но делото народно иска смелост, /към майката/
не раб да бъдеш ти на чорбаджия-гад.
Най-малък тук, а с най-голяма зрелост
е Васи – с мъжество и искреност богат...
И нищо, че грешите в тъмносиво…
И нищо, че потъпкахте завета мой...
Стократно за народа бих загинал
за свобода и братство – на бесило, в бой…
Всички възрастни: Но как от книга непрелистена
узнал си тъмните дела?
Да, ти си Дякона, наистина!
Не сън, реалност е това!
Левски: В случайна неслучайност сбрани сме.
Добро и зло са все в двубой.
Щом земни хора сме, тъй слаби сме,
пороци имаме безброй.
Пороците душат, разяждат ни.
Беснее адът чер без брод.
Но избор имаме, повярвайте –
отделно… и като народ.
При вас дойдох, че сте избраните
за личен и за общ поврат.
От вас започва и промяната
към истинския ценен свят.
Дела ни трябват, а не думите
обител нова да градим,
пътеката на нечестивите
да изоставим, заличим.
Без страх и срам да кълне семето
на родолюбие, борба,
че скоро наближава времето
да бий часът за свобода.
Свободни да сме от лъжите си,
от бич, от коленичил гняв.
В нощта да лумне от огнището
нов изгрев – сбъднат, мъдър, здрав.
Учителят: До днес във грешности, погиващо
пилеех разум, светлина.
Говориш толкова пречистващо!
Прозрях аз в празник същина.
Продавачката: О, вече е започнал празникът!
На теб е, Левски, посветен.
Да тръгваме към твоя паметник!
Обет там всички ще дадем -
Всички: обет за думите и смисъла
разбуден в спомен и адрес,
за разпиляната ни истина
в делата бъдни, сбрала чест.
Левски: Там никой няма да намерите.
Род български забрави мен…
Най-страшното – забрави себе си
от фалш и глупост огорчен.
Сами сме... Но защо в ресниците
тъгата бисерно ръми?
В знак клетвен ще сберем десниците
с изконна мощ от глъбини:
мощта, дошла от Фанагория,
свещени Плиска и Преслав,
на Охрид гордата история,
възкресла в Търновград корав,
на Пловдив, дето под тепетата
България съедини
раздялата си и парчетата…
До София – град с бъднини.
Елате, братя, призовават ни
и бъдещето, и мигът!
Всички: Таз клетва ще ни е прославата,
свещенодействие – дългът.
Всеки се разделя символно с нещата, които са го свързвали с предишния живот: шивачът хвърля шишето с алкохол, лекарят – тефтерчето, абсолвентът – изключва телефона, оставя каската на мотора, военният – преконфигурира таблета или смачка листа със стратегиите, учителят – вади и прегръща учебника по история, спортистът – боксовите ръкавици… бабата-продавачка се кръсти…
Продавачката: Аз нося книгата на книгите. /вади библия от багажа си.
Останалите разчистват
масичката й от продуктите,
билките и слагат библията/
пред нея ще сведем глава.
Майката: И ето кръста мой – най-силното,
което ме крепи в беда.
Някой от Оръжие да сложим. Давайте! /военният слага пистолета си/
мъжете:
Друг от
мъжете: И ножа, както му е ред. /лекарят или шивачът
слагат нож върху библията/
Левски Да, стана комитетска работа!
щастлив:
Детето: И сабя трябва – за късмет! /вади сабята си –играчка/
Левски:
Да, ние сме във времето
и то е в нас. Помнете!
Сега ръце сберете, повторете:
Аз – българинът, се заклевам. /Повтарят след Левски всеки стих /
пред род, родина, пред небе, земя.
И шепа пръст в ръката вземам
от моята България една.
На нея до живот обричам
аз името си, думи и дела,
с детински плам ще я обичам
и никога не ще й изменя.
Заклевам се да я изчистя
от зли петна, от грозни мрачини
и страниците да прелистя
към обновено „утре“ с благини -
далеч от чужд вертеп, от гаври,
от наши вълци - вероломна сган.
България с венец от лаври
ще отведа в свят Пантеон мечтан.
Всички заедно:
Изрекох клетва. Благословът я понѐсе.
Пред теб, изстрадала и слънчева Българийо,
заклех се!
Сцената се затъмнява. На екрана се появява надпис /или от дикторски глас/ на музикален фон „Ден следващ…“
Заснети са мигове от дейността за популяризиране идеите на Левски и увличане на хората:
● Шивачът на родови срещи говори, раздава флаери в етнографското селище „Фанагория“…
● Учителят – в клас – вдъхновява и увлича тийнейджърите; в конферентни зали, участва в писане на нови учебници …
● Военният на семинари, паради, неформални срещи пред българи и чужденци разяснява, обединява. В дома или колата му има портрет на Левски…
● Лекарят преди и след операция вади от джоба снимка на Левски. Лекува, разговаря с пациентите. Участва в кампании, форуми… на БЧК и др. Надписи от типа „Благотворително“ „От човека за човека“ подсказват къде присъства…
● Абсолвентът строи школи за талантливи деца с надпис на сградите „Като Левски“. Среща се със студенти. Организира читателско-просветни инициативи.
● Майката сформира работнически синдикат, говори по митинги…
Отново надпис на екрана /или от дикторски глас/ „Година следваща“. Тук се показва инициативата по социалните мрежи за честване на националния празник. Може изрезки от заглавия на статии в медии…
Отново се показва същият афиш: копвам го пак тук J
Сдружение „Чест българска“ Ви кани
да станете част от Националната кампания
„ПЪТЯТ КЪМ СВОБОДАТА“.
Празнични чествания ще се провеждат
всеки ден до 3-ти март в градовете,
свързани с Освобождението.
Започваме на 19.02. в Карлово.
Заповядайте в 17,00 ч. пред паметника на Левски!
Този път идеята се реализира: показват се моменти от чествания, на които са и нашите герои (до 3. март са 12 дни, вкл. 19.02, затова градовете, свързани със събития, по пътя на освобождението са толкова).
1.Карлово
2. Калофер
3. Копривщица
4. Оборище
5. Панагюрище
6. Батак
7. Враца
8. Свищов
9. Плевен
10. Стара Загора
11. Шипка
12. Шейново
Финална сцена: националният празник в София. Всички участници излизат, знамена, опиянение, празникът…
Лъч се насочва към затъмнена предварително част от сцената или пак на екрана.
Сатаната от своя пулт за наблюдение към дяволите:
Кой глупак е пуснал Левски в този час?
Глас свише:
По Моя сила, промисъл и воля – Аз!
М. март 2015г.
И нещо в акростих от приятел и родител на мой ученик, посветено на мен: